Приказните герои

Един ден пред къщата на Разказвача на приказки, още от ранни зори се събрала тълпа. В тихата утрин въздухът се изпълнил със свирепо ръмжене, вой и недоволни, гневни гласове.
Разказвачът живеел сам на един хълм, а пътеката, която водела до дома му, била стръмна и тясна. Само който имал важна, ама наистина важна причина да посети дома му, не се отказвал да извърви пътя докрай.
Затова Разказвачът на приказки, се притеснил от шума отвън. Оставил закуската и внимателно погледнал през ключалката на вратата. Не видял нищо, защото някой от ранните гости също се опитвал да гледа през ключалката. Разказвачът се промъкнал внимателно до прозореца, повдигнал леко пердето и се засмял. Познавал до един събраните пред къщичката му. Били идвали и друг път, понякога за да поговорят, а друг път само за да се видят, както стари приятели. Излязъл с усмивка навън, но още от вратата тя помръкнала.
-Защо се хилиш, като идиот? Толкова ли сме жалки и смешни, или правиш планове как да ни омаскариш в следващата приказка?- изръмжала Ламята и изпуснала облаче дим от ноздрите си.
-Как... Какво? Защо? Не разбирам....- успял да промълви Разказвачът, но никой не го слушал.
-Слушай, нещастник такъв! - изтракал със зъби Вълкът.- Докога все ние ще сме лошите? Редиш приказка след приказка и ги разказваш на децата, а за нашето реноме, не даваш пукната пара. Защо все нас трябва описваш в черни краски и все ние страдаме накрая? Колко пъти трябва да ми разпарят корема, за да вадят Червената шапчица и баба ѝ? Бил съм ги изял!!! Излапал съм ги цели?!? Че как ще стане това? Хайде малката може и да мине през гърлото ми, но я опитай ти да лапнеш баба ѝ. Пълни инсинуации, но ходи да го обясниш на синчето ми. Вчера се прибира от училище и ме гледа накриво, защото там им чели приказката за Червената шапчица. Всички го сочели с пръст и сега е сърдит, само защото някаква глупава приказка ме изкарва злодей.
-Ами аз, какво да кажа?- избухнала в сълзи Ламята, а облаците дим от ноздрите ѝ се превърнали в пламъци.- Във всяка приказка, все аз съм лошата. Отвлякла съм била Принцесата. Голяма работа! И косъм не е паднал от главата ѝ, освен това не я отвлякох, а тя сама избяга с мен. Има си всичко и е щастлива, но всеки ден идват разни набедени за герои принцове, за да ме убиват. Крадяла съм златните ябълки! Не е вярно. Имам си злато, а ябълки не ям. Всъщност Царят сам краде ябълките, за да намаже от застраховката, но всички си мълчат.
-Но, моля, ви!- проронил Разказвачът.- Така е било винаги в приказките и така ще бъде. Не съм виновен аз, защото само ги разказвам. Освен това съм говорил с всеки от вас и досега бяхте доволни, че поколения хора знаеха за вас.
-Каквоооо!!! Излиза, че трябва да съм доволна, че във всяка приказка ме изкарват лъжкиня и измамница.- скочила Лисицата, размахвайки опашка.- Ако не си вземеш думите назад, ще насека къщичката ти на парчета с моята опашка. Защо се смееш сега? Нали ти сам разказваш, как Косето Босето, се уплашило от това?
-Какво му обяснявате? -обадила се и Баба Яга.- Дайте го тук, за да го сваря в казана, както сам той описва.
-Приятели! Моля ви! - приплакал Разказвачът.- Всичко може да се изясни и поправи, но ако ме сварите, не печелите нищо.
-Печелим! Печелим, разбира се!- засмяла се Ламята.- След като се разчуе, никой повече няма да посмее да разказва лоши неща за нас. Дайте казана, а аз ще осигуря огъня.
-Стойте!- извикал отчаяно Разказвачът.- Имам и друго решение. Ще преразкажа приказките, така че и вие вече да сте добрите герои. И без това, вече има проблеми с някои приказки. Вчера получих заплашително писмо от гневни майки. Твърдят, че е антивъзпитателно в приказките да има насилие. Учените били доказали, че децата попиват всичко от видяното, а агресията им била копирано поведение.
-Лъже!- изръмжал Вълкът.-Хайде да го сварим, изядем и да приключваме.
-Зная, че лъже.- засмяла се Ламята.- Все пък, ако ще сме добри герои, нека му дадем срок до утре. Ако до обяд не е оправил всички каши, които е забъркал, утрешния ден ще му е последен.
Разказвачът на приказки с треперещи ръце затворил вратата. Превъртял два пъти ключа, избърсал потта от челото си, забравил за изстиналата закуска се и захванал за работа. Така и не усетил, кога се е стъмнило и се стреснал уплашен, защото Феята Орисница, запалила свещите в стаята.
-Какво си мислиш, че правиш?- намръщила се Феята, сочейки към купищата изписани листа, разхвърляни по пода.
-Преразказвам приказките. Всички до една. Когато приключа, в тях ще има само добри герои. Трудно е, но нямам друг избор. Защо не помогнеш и ти. Ето ти приказката за Котаракът в чизми. Искам Великанът да стане кротък като агънце и сам да подари замъка си.
-Глупчо! -засмяла се Феята.- Защо се връзваш на тези смахнати изкопаеми. От колко време ти говоря, да зарежеш тези стари глупави приказки. Вече никой не ги поглежда дори. Вместо приказки, започни да пишеш сценарии за киното, или пък за някой телевизионен сериал. Там са парите, а за хонорарите, които се дават, героите не се интересуват, каква роля ще играят. Ще има за теб добри парици, а аз като твой импресарио, ще взимам 15%. За разнообразие, можеш успоредно да правим и компютърни игри с новите герои. Харчат се като топъл хляб, а колкото повече насилие има, толкова са по-търсени.
-Ами онези?- попита Разказвачът.- Какво ще стане с тях?
-Онези ли?- махна с ръка Феята.-Какво значение има? Днес никой не се интересува от приказни герои. Просто хвърли написаното в печката и забрави и ти за тях.