-На тъмно изглежда много зловещо. Само погледни как са надвиснали скалите, а прибоят реве, като ранен звяр. Защо ми трябваше да се захващам с тази работа? Сега щях да спя на топло и на сухо.
-Тихо! Ако си спомняш идеята беше твоя? Ти намери картата на съкровището, ти си игра цял месец със сателитните снимки, за да откриеш острова. Ти ме убеди, че на това островче, е заровено съкровище, каквото никой жив човек не е виждал накуп.
-Добре, де! Аз бях, но ако си спомняш, предложих просто да наемем някоя от къщичките в курорта, от другата страна на острова. Ти ме убеди, че трябва да гребем шест мили, посред нощ.
-Ти луд ли си? Искаше пристигнем като туристи и да ни видят всички. Нали веднага, някой ще почне да си пъха носа, където не трябва. Един да подуши нещо и тук ще пристигнат тълпи от идиоти, а за нас няма да остане нищо. Я, някой късметлия ще ни изпревари, я правителството, ще сложи ръка на съкровището. Освен това, наистина ти намери картата и острова, но хиляда пъти ти чета текста и не възприемаш. Записано е: съкровището е заровено на десет крачки от мястото, където пада сянката на Бялата скала при пълнолуние.
-Глупости са това! В годината има много пълнолуния и сянката пада на различно място. Дори часът не е посочен. Значи, съкровището може да е навсякъде. По-добре беше да дойдем по светло и да огледаме района за следи. Нищо, че са минали толкова години, все нещо ще ни покаже мястото. Пък и металотърсача, който купих не се влияе от Луната.
-Нищо не разбираш! Ако беше толкова лесно, някой да го беше намерил досега. Сигурно и други са опитвали, но не са се сетили, че съкровището е вълшебно. А вълшебно съкровище се открива само при пълнолуние. И забрави за металотърсача! Чел съм много истории, в които след като са използвали техника, съкровището е потъвало в дън земя. След като съм тук, няма да допусна да провалиш всичко. Ето, че стигнахме. Това там е Бялата скала, но с Луната нямаме късмет. Тези облаци, не бяха предвидени, но няма какво да правим. Ще поседнем и ще чакаме.
-Това го мога. Само, че ако не се появи Луната, утре идвам по светло и опитвам по моя начин. Намирам го, копаем и изчезваме. Ако е вярно това, което пише, дори не ни трябва цялото. Взимам моя дял и заминавам за Австралия. Казват, че там срещу дребна сума, можеш да си купиш ранчо, колкото цяла държава. Вярно, че повечето е пустиня и няма хора, но това ми трябва. Там ще направя най-красивия дворец, който някога е бил строен. Около него ще направя огромна градина с изкуствени планини и реки. Ще има растения и животни от цял свят. Не в клетки, а свободни. Наблизо ще построя и малък град с казина, защото без хора, бързо ще ми стане скучно. Нещо като Лас Вегас, но достъпът ще е само с покани. Който няма в джоба си поне милион, няма никакъв шанс. Ще важи за мъжете, де. За жените ще е достатъчно да са хубави. А ти, какво ще направиш с твоя дял?
-Мисля, да вложа половината в акции. Набелязал съм няколко компании от години и печалбата е сигурна. Останалите ще обърна в злато и диаманти. Най-голямата грешка, когато имаш пари е да мислиш, че никога няма да свършат.
-Зная, че ще свършат, но това ще стане след 100 години, а тогава ще ми е все едно. Освен това, в двореца ми в австралийската пустош, съкровището ще е на безопасно място.
Един светъл лъч прекъсна разговора. Луната проби за кратко през облаците и освети околността. На всяка крачка, земята беше разкопана и приличаше на лунен пейзаж. Луната се скри, внезапно, както се беше показала, а двамата дълго мълчаха.
-Мисля,че сме закъснели. Някой вече е намерил съкровището.
-Не е!- обади се глас някъде отляво.- От туристическата агенция, дават пълна гаранция за това. Просто тук са копали хиляди хора и е трудно да определиш, къде не е копано, но съкровището е тук.
-Тук е, ама на кукуво лято!- обади се друг глас, този път отдясно.- Всичко е номер за наивници. Агенцията си прибира печалбите, а освен това, продава оборудването на космически цени. Ако не беше жената, никога нямаше да се вържа. Сега спи на чисто, а аз се валям в праха. Искала нова къща с басейн и френска градина. И аз искам, много неща, но никой не ми ги дава.
-На мен пък ми харесва тук. - обади се трети глас.- Милиони хора мечтаят да намерят съкровище, но ако може да дойде само в дома им. Аз пък го търся, а това не е малко. Поне за двете седмици тук, ще имам някаква надежда. Знаете ли, колко хора по света никога не са имали истинска надежда?
-Можеше да си копаеш дворчето. Да засадиш зеленчуци и поне да имаш някаква полза. Шанса да намериш съкровище в двора ти, е същия като на този проклет остров. Поне щеше да имаш зимнина и нямаше да похарчиш куп пари.
-Ами аз не съм на загуба. Идвах и миналата година. Не намерих нищо, но продадох картата за съкровището на двама наивници. Освен това, цяла година бях център на внимание. Нито един от познатите ми, не е търсил съкровище на пиратски остров. Имам и щедро предложение от едно списание за пътепис. Ще се наложи да го разкрася, но хората обичат да четат за съкровища. За острови, карти с кръстче, пирати и скелети. Когато четат, такива неща си мечтаят, че някой ден и те ща намерят съкровище. Започват да го разпределят и да мечтаят. За миг забравят, че са без пукната пара, че неплатените сметки се трупат, че банката ги притиска за заема. Може да е за кратко, но си струва. Кой ти дава днес, нещо просто хей така? Дори надежда не дават, а ние я имаме. Искате ли сега да помечтаем. Луната няма да се покаже, но това не ни пречи, за разпределим съкровището и да помечтаем, какво ще правим с дела си. Хайде! Кой ще бъде първи? Не бързайте, защото нощта ще е дълга. Ще имаме време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар