Мечти и реалност

Мечтая си....
Мечтая си, един ден да отида до Нова Зеландия. Не зная защо точно тази страна съм избрал. Може би заради филмите и книгите, които съм чел. Може би, защото в природата и има нещо, което ми напомня за нашите планини. Може би, заради странната флора и фауна, от невъзможни растения, животни и птици. Може би, заради съчетанието на заснежени планини и топли плажове, или пък...
Или пък просто си мечтая. Всъщност съм почти сигурен, че няма да отида там.
Първо, не мога да си го позволя. Това не е едноседмична екскурзия, до някоя съседна страна. Нова Зеландия се намира, от другата страна на Земята.
Второ, не обичам да пътувам. Не самото пътуване, а заминаването, разделите, багажа в който винаги има излишни неща, но никога това, което ти трябва.
Трето, тази мечта не е нещо, без което не мога. Появява се рядко, в минути на скука, когато желанието ми, да се заема с ежедневните задачи, клони към нулата.
Четвърто.... Четвърто, за да стане една мечта реалност, трябва човек да вложи нещо. Да се потруди и поне малко, да и помогне, а аз не съм направил нищо за тази.
Зная, че няма да се сбъдне, както и други, защото мечтите са едно, а реалността друго.
Мечти и реалност, или пък мечти и живот. Живот от мечти, или мечта за живот.
Мечтая си, някой ден да отида до Нова Зеландия, но това не е мечта. Поне не е истинска, защото истинските пазя само за себе си. Истинските не идват в моментите на скука, а са винаги с мен. За тях не чакам, да се случат някой ден, а се опитвам да помогна на съдбата.
Не винаги успявам, а понякога се проточват толкова дълго във времето, че забравям началото. Забравям, как са се родили и пътя до днес, но не забравям тях.
Те не са само мечти, но не ги бъркам с реалността, защото зная, че не винаги се сбъдват. Не са мечти за живот, или дори самият ми живот.. Те са просто аз и аз съм те.