Понеделник 16.49 часа....
Уморен съм, но крача бързо. Вървя по булеварда, без да обръщам внимание на профучаващите край мен коли. Работното време е приключило и още няколко минути ще съм в къщи.
След двадесет метра трябва да пресека булеварда, намирайки пролука сред колоните автомобили. Стигам до пешеходната пътека, но не бързам да тръгна по нея. Няма шанс да се промуша сред колоната автомобили.
Стоя и следя с поглед пролуката в колоната направена от светофара на моста. Когато и последната кола отмине, ще мога да пресека спокойно. Спокойно поне до средата на платното, където трябва да изчакам другата колона, пропусната от светофара при училището.
Свикнал съм и ще изчакам спокойно, без да се залъгвам, че широките бели ленти пред мен, ми дават някакви права.
Изчаквам, притичвам и отново чакам в средата на лентата, когато следва изненада. Един автомобил намалява и спира пред зебрата, а човекът в него с усмивка ми маха да премина.
Не съм вдигнал ръка, както наскоро прочетох, че се препоръчвало, а такова нещо се случва два пъти в годината. Поколебавам се и някакво съмнение изпълва душата ми, но човекът зад волана продължава да се усмихва.
Втурвам бързо напред и точно навреме. Шофьорът на следващата кола от колоната е изгубил търпение. Моторът изръмжава, изсвистяват гуми и колата прелетява през мястото, където се намирах преди малко.
Стигам до тротоара, обръщам се и срещам погледа на шофьора, който спря. Усмихва се отново, маха с ръка и потегля.
Продължавам към дома и в оставащите минути се замислям, каква е разликата между двамата водачи. По-скоро ме учудва поведението на този, който спря. Преди време колите не спираха дори на двата светофара. След това сложиха камери и вече рядко се случва някой да не спре, дори и нощем, когото няма хора. Някой ден ще сложат камери и на пътеката, по която преминах преди малко. Колите ще спират и там, но дали хората ще се променят?
Преди време имаше една песен, в която се пееше, че човек е човек, когато е на път. Ако е истина, нима това, което виждаме всеки ден по улиците е истинското лице на хората?
Мисля, че да. Единственото хубаво нещо е, че макар и рядко, сред забързаните тълпи, виждаш и истински хора. Все още ги има.
Замислих се, че все пак предложението да се вдига ръка пред пешеходна пътека има своя смисъл. Не, че това ще даде на пешеходеца някакво предимство. Просто това ще е поздрав за малкото останали хора зад воланите. Затова вдигнете ръка и ги поздравете, докато все още ги има.
Общо взето 5 % съм пешеходец, останалото време е зад волана. Спирам на пешеходните пътеки и не очаквам благодарност. Това е мое задължение и право на пешеходеца.
ОтговорИзтриванеСпирам, при възможност, и когато видя някой да притъпква на разделителната линия. Няколкото секунди, които ще наваксам бързо, за него може да са пропуснат автобус, среща и т.н. Много ме дразнят възрастни, които в самоубийствен спринт се хвърлят пред колата, забравили „старческата си немощ“. Хем аз ще съм виновен заради йезуитската „несъобразена скорост“, хем ще ми тежат на съвестта...
Естествено, „благославям“ на добрия стар коньовичарски жаргон безумието на тези, които „проектират“ пътната инфраструктура. Те не са нито пешеходци, нито шофьори, а някакви безтелесно-безмозъчни запъртъци, пърхащи из въздуха...
Владо, видя колко възхитена бях от бургаските шофьори. Почти не съм чакала на пешеходните пътеки, въпреки натоварените и нерегулирани със светофари участъци. Благодарях им с усмивка. Има обаче моменти и места, когато пешеходецът трябва да забрави, че е свещено и неприкосновено животно. Не може всеки да пресича където и когато поиска, да се влачи по платното и да разчита, че ще го пазят.
ОтговорИзтриванеБих препоръчала също да се въведат безплатни очни прегледи и уроци по ориентиране, защото доста пешеходци не различават червено и зелено нито като цвят, нито като горе/долу на сфетофара.
И аз съм по-скоро шофьор, но от известно време съм пешеходец. В София все по-често спират на пешеходна пътека, но в Пловдив е рая на шофьорите. Там пешеходците не стъпват на пътеката ако има кола на по-малко от 100 метра.
ОтговорИзтриванеВсичко е въпрос на възпитание и култура. Тези неща по принцип се възпитават, ако не през първите 7 години, то поне чрез глобите за отнето предимство. Жалко, че и двете не са на почит у нас.
ОтговорИзтриване@slavuncho, аз пък съм върл пешеходец, но прпиемам,че вината я има и в двете страни.Не зная, какво прави хората такива.
ОтговорИзтриване@Точка, ами знаеш ли какво се замислих. Ако пресичам около 50 метра по нагоре няма да имам проблем, нищо че няма пешеходна пътека. Просто там няма пресечни уличи и поне за изскочили коли от тях не трябва да се съобразяваш. Само,че аз искам да си мина на пешеходната пътека, а точно там е най-трудно:)
@Qblue , не зная дали наистина зависи от мястото. Все пак хората са същите нали.Ако спират само заради заплахата от глоба, нещо не е в ред.
@Емо , за това си прав. За възпитанието.Като си направя сметка, скоро няма да изресне поколение, което да го има.
Понякога спирам дори и да не е на пешеходна пътека(когато двукракото е стигнало до средата). Защото петте секунди закъснение няма да ми се отразят, но следващия зад мен може и да отнесе пешеходеца. Мисля, че и в този случай ще ми тежи на съвестта.
ОтговорИзтриванеВ Испания, в едно село с 5000 жители, шофьорите спират дори и пешеходецът да е застанал до пътеката на тротоара. Не мисля, че ние не можем да се научим на това.
Но всичко опира до възпитание все пак :-)
@ivo_isa , племиницата в момента кара курсове и се чудя, от кои водачи ще е. Надявам се, но всъщност не зная:(
ОтговорИзтриване@Владимир Кабрански - не, не са същите. Шофьорите в София и Пловдив са много различни. Аз като видя пловдивска кола в София и се пазя като дявол от тамян. Плевенските шофьори също ги избягвам. За пернишките е ясно. Това не е градски шовинизъм. Просто натрупан опит...отрицателен.
ОтговорИзтриване@ivo_isa - и аз спирам като видя някой пешеходец по средата на улицата, макар и не на пътека. Но какво да правим с пешеходците, които стъпват на пътеката и не пресичат въпреки че ти си спрял? Това ми се случва поне два пъти седмично. Или две девойки решават да се разделят точно на пешеходната пътека и удрят прощален разговор от N на брой минути като едната е стъпила на блатното, или двама решават да се целуват и тъй като младежа е по-висок е стъпил на пътеката, а случаите с бабите дето се дърпат на пътеката дали да минат или не няма да разисквам. Нужна е култура не само на шофьорите, но и на пешеходците. Откакто съм пешеходец започвам да схващам точно какво е в главите на тези дето гонят рейс или трамвай, но няма как шофьора да те разбере, когато хукнеш пред колата на червено, само защото ще си изпуснеш връзката. Той не може да спре1,5-2 тона мигновено.