Оценката

Един ден гората осъмнала с разлепени обяви за поредния годишен конкурс за изкуство. Всяка година се провеждал под ръководството на Лъва. Той лично награждавал и победителите.
Цял месец строго жури оценявало творбите, разделени по категории. Можели да участват всички горски жители, кой в която категория поиска. Журито било анонимно, за да няма натиск върху него, но някои злонамерени езици твърдели, че всъщност лъвът сам определял победителите. Не смеели да го кажат публично, но само така можело да се обяснят някои странни резултати.
Все пак конкурсът вълнувал горските жители и всички гадаели още от самото начало, кои ще бъдат победителите. Някои от обитателите на гората, дори сключвали облози.
От другият ден, пред пещерата на Лъва, където се приемали заявките, се извила опашка. Кандидатите било много и всеки се надявал, ако не на заветното първо място, творбата му да се класира поне на второ или трето.
-Добра среща, Зайо!- поздравил Таралежът.- Не знаех, че и ти си творец. С какво ще участваш в конкурса?
- А! Не, Ежко!- изчервил се Заекът.- Просто минавам да разгледам. Не, че има нещо за гледане, защото победителите ще са ясни чак след месец, но пък пусто любопитство. Ами ти? Ти какво правиш тук.
-И аз от любопитство, Зайо.- смънкал Таралежът.- Не, че няма какво да предложа, но си зная мястото. При толкова таланти в гората, точно мен ли ще обявят за победител. Виж например Славеят. Като него певец не се е раждал и няма да се роди, а досега не са го включвали дори и в първите трима. Ако си нямаш работа, можем да отидем да го послушаме край реката. Вчера бях там и не мога да забравя новите му песни. Все едно специално за мен са писани и изпети.
-Да отидем, Ежко.- съгласил се Заекът.- Винаги когато мога, го слушам, а сега нямам по-важна работа.

Минал месец и дошъл краят на конкурса. В определеният ден, всички животни се събрали пред пещерата на Лъва, за да разберат кои са победителите. Там били и Таралежа и Заека, а ги чакала приятна изненада. В раздела за музика, на първо място била класирана Свраката, а второто журито дало на двама.
Таралежът и Заекът, смутено приели поздравленията, поклони ли се стотици пъти, изпели по няколко пъти песните си на бис, а след това когато вниманието се пренесло върху следващите победители, тихо се измъкнали от поляната.
Тръгнали по различни пътища, но краката им ги завели до реката, където пеел Славеят. Той отново бил там и пеел. Не се интересувал от това дали някой го слуша, не се интересувал и от конкурса.
-Няма друг, като него!- въздъхнал Таралежът.
-Няма!- съгласил се и Заекът. -Чувствам се глупаво, че ние сме наградени, а не той. Как ли се чувства? Искаш ли да го попитаме?
Славеят привършил песента си, а преди да започне следващата, Таралежът пристъпил плахо.
-Хубаво пееш! - казал той.- Няма друг певец в гората, който да пее като теб. Ние със Зайо сме най-големите ти почитатели. Всеки ден идваме тук, за да слушаме вълшебните ти песни. Не искахме да те прекъсваме, но искаме да те попитаме нещо. Нали не се сърдиш, че тази година наградиха нас в конкурса за музика? Ако зависеше от нас, ти щеше да си на първо място, винаги и завинаги. Всяка твоя песен, заслужава наградата.
-Конкурс ли?- учудил се Славеят.- Какъв конкурс? Кой може да даде награда за песен? Кой може да я оцени? Никой трябва да пее, за да го оценяват. Всяка истинска песен е част певеца, а единствената оценка за нея е, дали когато я приключи, част от него е полетяла с песента.