Времената се менят

Един ден Лъвът решил, да отиде на почивка. Омръзнало му било по цял ден да решава проблемите на Гората и животните. Душата му копнеела за някое тихо местенце, където никой не го познава и не отговаря за нищо.
Събрал багажа и семейството, но преди да тръгне се появил проблем. Трябвало да остави заместник. Познавал си поданиците и гривата му настръхвала, само като си помислел, какво ще завари, когато се върне.
Лъвът прехвърлил имената на възможните заместници, но на нито един от тях нямал доверие. Тъкмо се чудел, какво да прави, а Лъвицата нервно ръмжала зад гърба му и по пътеката се появил Таралежът.
-Стой! -изревал Лъвът.- Спокойно, Ежко! Тъкмо ти ми трябваш и то за добро. Заминавам за почивка, а от всички животни в Гората само на теб имам вяра. Докато се върна, ти предавам всичката си власт. Имаш пълна свобода на действие. Зная, че ще се справиш.
Докато Таралежът се осъзнае, лъвското семейство вече било извън пределите на Гората.
Таралежът се почесал, влязъл в пещерата на Лъва, седнал на трона му и се заел със задачата. Свикал животните и им обяснил ситуацията.
-Да си призная, нямам представа от управлението на гората, но щом Лъвът ме е избрал, значи трябва да мога. Спомена, че ми има доверие и ми дава пълна свобода на действие. Затова ще променя някои неща тук. Още не зная кои и как, но се надявам вие да ми помогнете. За всяко нещо, ще се допитвам до вас. На първо време, какво ще кажете да направим пътека до новото изворче? Ще започва от Главната пътека, ще мине покрай Голямата поляна и покрай хълма право до поточето.
-Ами, идеята е хубава!- обадил се Вълкът.- Една нова пътека, ще е полезна за всички. Такава хубава идея, може да хрумне само на велик ум. Не напразно Лъвът е избрал теб за заместник. Имам само една забележка. По-добре е пътеката да мине покрай моя дом. По-полезно ще е за всички. Вярно ще трябва да се направи и едно мостче, а но пък тъкмо ще стане по-красива и по-приятна за разходки.
-Не зная. - замислил се Таралежът. - Лично на мен, моят вариант ми харесва повече, но казах че ще се съобразявам с вашето мнение. Има ли някой, който не харесва идеята на Вълка?
Никой не се обадил и Таралежът минал на следващото предложение.
-Предлагам, да направим на Голямата поляна басейн. Ще бъде полезен за всички и децата ще има къде да се учат да плуват. Какво ще кажете вие?
-Идеята е хубава!- обадила се Мечката.-Такава хубава идея, може да хрумне само на велик ум. Не напразно Лъвът е избрал теб за заместник. Имам само една забележка. По-добре е басейнът да се направи пред моята пещера. Местността е красива, а и ако направим малко отклонение на новата пътека, ще се получи идеално за всички. Вярно, че наблизо няма вода и ще трябва да отклоним реката, но крайната цел, оправдава това.
-Не зная.- зачудил се Таралежът.- Моята идея ми се струва по-добра, но нека чуем какво казват и другите. Има ли някой нещо против идеята на Мечката?
Никой не се обадил и Таралежът издал заповед, работата да започне от другия ден. Животните се пръснали, но преди да си тръгнат Вълкът и Мечката, не пропуснали да похвалят Таралежа, за прекрасните му решения.
-Такъв велик ум, рядко се среща!- казали те.- Не само умен, а и мъдър дори. Не всеки би се досетил, да се допита до желанията на другите. Лъвът определено не е сгрешил в избора си!
Работата започнала под ръководството на Вълка и Мечката. Те поели всички организационни задачи и всеки ден докладвали на Таралежа. Всеки ден изниквали непредвидени трудности, които изисквали повече средства. Таралежът не се колебаел. Идеите били хубави, а и нали всички животни ги одобрявали. Направеното щяло да е за цялата Гора. Вадел от касата на Лъва и давал, колкото трябвало, а Вълкът и Мечката , го хвалели за мъдростта и щедростта му.
Един ден, обаче внезапно Лъвът се завърнал. На тихото местенце, където почивал, му били одрали поне три лъвски кожи и още не можел да се успокои. Първата му рабата, било да погледне в касата, а тя била празна.
След минути Таралежът бил изгонен и само бодлите, спасили живота му. Тръгнал по новата пътека и срещнал Вълкът и Мечката. Оплакал им се и помолил за защита. Нали решенията взимали всички заедно?
Вълкът и Мечката, обаче само се засмели и му обърнали гръб.
Таралежът тръгнал с наведена глава към дома си. Дори не видял Заека, докато не се сблъскал с него. Оплакал му се, а Заекът поклатил глава:
-Времената се менят, Ежко. Ако си спомняш миналата година, Лъвът остави за заместник мен? Тогава Вълкът и Мечката, покрай горските проекти си построиха по още един етаж на домовете. Всеки ден , докато бях заместник, ме засипваха с хвалби, колко съм умен и мъдър. Когато Лъвът се върна, ме изкараха по-черен от Дявол. Ти поне лесно си се отървал, а на мен и опашката ми откъснаха. Не ми пречи, а дори имам полза от това. Напомня ми, че времената се менят, но само за такива, като мен и теб.