Диалог и монолог

-Запомни! Най-важното е да зададеш правилния въпрос. Зададеш ли го, ще получиш и правилния отговор.
Думите не съм към мен, но се заслушвам. Има истина в тях, но познавам човека, който разпалено обяснява. Да му зададеш въпрос е невъзможно, защото освен своите думи, той не слуша нищо друго. Вместо отговор от него можеш да получиш единствено порой от въпроси, нямащи нищо общо с предмета на разговора. Всяка тема моментално се измества и подменя, като разговорът се превръща в монолог. Монолог с единствена цел, да покаже на света, колко важен и знаещ е рецитиращия. Често монологът е просто поредица от неразбираеми и нищо не значещи думи, но това не смущава рецитиращия.
Човек, който има дори елементарни познания за темите, престава да слуша след първата минута, стараейки се да се дистанцира от пороя глупости. Или пък, стараейки се да подтисне напиращия смях от поредния изтърсен бисер.
Покрай потока от думи, който не секва край мен, се замислям за това как общуваме. Напоследък често чета мнения, че хората не умеят да общуват. Не изслушват събеседника си, а всеки се стреми да наложи своето мнение. Няма диалог, а последователност от монолози. Така е, но това не е от днес.
Думите са основната ни форма на комуникация и обмен на информация от всякакъв тип. Дали изречени или написани, нямаме по-добър начин да си предадем информация. Дали за заобикалящата ни среда, дали личните ни чувства и настроения, или пък за абстрактни понятия, принципите за обмен на информация, са едни и същи. За съжаление, въпреки че имаме този дар от хиляди години, не сме усвоили и част от възможностите му.
Днес информацията е навсякъде. Всеки, който има желание може за ден-два или часове да си набави информация от поне няколко източника. Споделянето също е много лесно и не се нуждае от обратна връзка. В повечето случаи, потокът информация е само в една посока.
Става и така, но обратната връзка е по-важната част от процеса, а я пропускаме. Наличието и е гаранция не само за обогатяване на споделената информация. Тя е гаранция, че споделената информация ще бъде разбрана, използвана, запомнена и наистина полезна.
Защо се губи тази част от процес? Много хора мислят, че причината е в отчуждаването на хората. Според мен, това не е основната причина. Проблемът е, че умението за комуникация, не е нещо вродено. То е нещо, на което хората трябва да се учат от деца, както математиката или граматиката. Способността за комуникация на отделния човек, зависи от това, което е научил като дете. В повечето случаи, наученото е недостатъчно или грешно. Грешката е заложена в методите за образование и то не от днес. Хората се научават лесно да предават или получават информация, но не и да водят истински диалози. Научават се да спорят, но не и да решават спорове.
Както виждате нещата са лесни за поправяне. Малки промени в образованието и смяна на едно поколение. Веднъж научена, способността за истинска комуникация, не се забравя.
Проблемът е друг. Дали на това, което наричаме обществени отношения днес, са нужни подобни хора? Мисля, че не. Днес се създават хора, които са обикновени приемо-предаватели на информация и нещата скоро няма да се променят.

В последната седмица, едно събитие е навсякъде. Чух и прочетох много мнения, но реших да запазя мълчание. Не защото нямам мнение, а защото видях нещо друго зад него.
Видях стотици мнения. С някои от тях съм съгласен, с други не, но малко от тях засягат основния проблем. А той е неумението ни и нежеланието, да водим диалог. Прочетох стотици монолози, но не видях истински диалог.
Диалогът не е размяна на звуци или писменни знаци, между две радиоточки. Диалогът на първо място е да се вслушаш в другия. Затова и в тази седмица се опитах да слушам. Това е само част от диалога, но от някъде трябва да се започне, нали?
Мислех да спра коментарите под този пост по две причини. Първата, е че не искам и тук както на много места да спорим кое е първичното. Втората причина е, че така можех да демонстрирам колко грешна е една заблуда. Заблудата, че в Мрежата ние водим диалог. Мрежата, въпреки че е по-съвършенна, носи белезите на старите медии- преса, радио и телевизия.Мрежата е модерен и лесен начин, да направиш гласа си по-силен.Само,че за диалог не трябва само да говориш високо, а и да слушаш.Това, че информацията тече в две или повече посоки, не прави общуването диалог.За диалог, трябва да чуваш и виждаш човека срещу теб. Трябва не само, да чуваш, а и да се опитащ да го разбереш, без значение, дали си съгрласен с него.
Ако се върна в началото на поста и се опитам аз да дам отговора, той ще е:
-За да получиш правилния отговор, не е достатъчно да зададеш правилните въпроси. За да получиш правилен отговор, трябва да се опиташ да разбереш не само думите на човека срещу теб, а и какво чувства.
Опитайте се да чуете днес хората около вас. Не само близките, а и в хората по улиците, в работата. Приятели, врагове и непознати. Добри или лоши, богати или бедни. Опитайте се да погледнете в очите им и да разберете, какво се крие зад думите им и действията им. Опитайте се да разберете, какво чувстват и в какво вярват. Не казвайте нищо, просто слушайте.
Няма да решите световните проблеми. Няма да решите дори своите, но ако успеете, ще сте направили първата стъпка, за да се научим да водим диалог.
Лек и спокоен ден!