Дарбата

Някога преди много, много години в подножието на една планина се заселило младо семейство. Нямали нищо, но били щастливи, защото всеки имал другият и това им стигало.
Един ден в близост до домът си чули викове. Виковете идвали от една купчина камъни. Двамата се приближили до нея, но не видели никого и решили, че им се е счуло. Тъкмо да обърнат гръб и виковете за помощ пак прозвучали. Разместил мъжът камъните, а под тях намерили една мъничка Фея.
Извадили я, отупали я от праха, а тя им казала:
-Благодаря, Ви много! Нямам нищо материално за да Ви се отплатя, но ще Ви предложа нещо по-добро. Когато имате дете, аз ще бъда неговата кръстница орисница. Ще даря децата ви с една Дарба, която е по-ценна от всички други подаръци.
Минало времето и когато на младото семейство се родило първото дете, Феята дошла и го орисала с обещаната Дарба.
След време семейството се сдобило и с второ дете. Феята пак дошла и орисала детето с Дарбата, но младата майка се обадила:
-Благодаря ти много, но не може ли да го орисаш с още нещо? Дарбата си е дарба, но само с нея не се живее.
-Добре! -казала феята след кратък размисъл.- Щом го желаете, ще орисам това дете и с Безгрижие. Животът му ще бъде низ от смях и веселие. За първото, обаче нищо не мога да направя. Късно е.
Семейството имало още две деца. Тя феята –кръстница също орисала с Дарбата, като на третото добавила Съмнението, а на последното Амбицията.
Минали годени и децата пораснали. Заживели свой живот, всеки различен.

Най-малкото се втурнало в живота, преминало през всички препятствия и станало много известен човек. Милиони попивали всяка негова дума, цитирали го и го хвалели. Така и не разбрал, че носи Дарбата. Не му трябвала, а това което не му трябвало смятал за излишно. Когато починал му издигнали паметник, но десет години по-късно вече никой не помнел, нито думите, нито делата му.

Третото дете, знаело за Дарбата си, но се съмнявало в нея. Всъщност се съмнявало във всичко, което правело. Преценявало, пресмятало и подреждало всичко във стройни колонки, след това със замах ги унищожавало и започвало отначало. Опитвало се да подреди всичко и да вкара Дарбата в колонките, за да я разбере.
Един ден разбрал, че Дарбата просто си е отишла.

Второто дете прекарало цял живот в смях и веселие. Знаело за Дарбата и понякога я използвало, но в следващият миг и обръщало гръб и се втурвало в друга посока. Към нови неща и нови забавления. Един ден проиграло Дарбата на карти и повече не си спомнило за нея.

Най-голямото нямало нищо друг освен Дарбата. Впрегнало я в работа и живеело само за нея. Така и не разбрало, че не Дарбата работи за него, а то за нея. Създал много неща, но когато починало, хората помнели създаденото и Дарбата, а неговото име забравили.

Феята още живее някъде в полите на планината. Понякога влиза в някой дом и орисва поредното новородено с Дарбата. Само с нея. Не е всесилна и не може да орисва с друго.
Понякога, рядко обещава и още. Не се притеснява, че лъже.
Защото знае, че всеки орисан с Дарбата има и избора, дали и как да я използва. И всеки прави този избор.

.

13 коментара:

  1. Благодаря!За приятната сутрин която започвам.

    ОтговорИзтриване
  2. Много ми хареса новата ти приказка, напомни ми малко за "Спящата красавица", а към края ме хвърли в размисъл.. Много често на Амбицията не и трябва Дарба (за пример - нашите фолкпевачки, ха-ха)
    А може и без Дарба, но....с Късмет ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Усмихна ме тази сутрин, Владо :-) Допадна ми приказката ти!

    И колкото и да ми се иска да добавя нещо различно в коментара си, в главицата ми все се явява клишето, че Здравето е най-важно..

    Бъди здрав, Владо!

    ОтговорИзтриване
  4. Ей това е по моята част-Old school fantasy!Благодаря много.Обичам и вярвам в магията и Дарбата на всеки отделен човек.Не знам дали си чел "Мечът на Истината",но горещо ти я препоръчвам.Магията наистина съществува ;)
    Хубав и надарен ден ти желая :)

    ОтговорИзтриване
  5. :) Хм, аз благодаря и не благодаря за това, което си написал!
    Благодаря, защото е една изчистена концепция, при това със съответната тежест.
    Не благодаря, защото размислите, в които се бях вкарала напоследък и без това ми бяха вповече, а сега трябва и това да съвместя с тях.
    Поздравления за публикацията!

    ОтговорИзтриване
  6. Дарбата,таланта или божественото зрънце ,посято във всеки от нас,е много крехко и ранимо.Ако ги няма упоритостта,търпението и трудолюбието да ги развиваме,обичта на близките и приятелите,за да ги подхранваме,съветите и подкрепата на по-даровитите или напреднали в тази насока,то те са обречени на забрава и изчезване.Хубава и поучителна приказка,Влади!Мерси!

    ОтговорИзтриване
  7. Годините се трупат, а аз все още чета и вярвам в приказки. Благодаря ви за временното откъсване от гравитация!

    ОтговорИзтриване
  8. Дарба - добре. Ама какво яко бачкане трябва, за да се реализира. Гьоте ли беше казал, че творечеството е един процент драба и деветдесет и девет процента труд? И да не е той, вярно е.

    ОтговорИзтриване
  9. Не разбрах поуката:-)
    Ако трябва да се замисля, ще стигна до отдавна известния извод - "всичко е прах"

    ОтговорИзтриване
  10. @ Руми,радвам се,че ти е харесало.
    @ Aquawoman ,това за Спящата красавица ни го разбрах, но за Амбицията си права:).
    @Dimitrana S, и на мен се случва често, когато харесам нещо, а думите се губят.
    @Gloxy-Floxy, е където има много, още едно не прави впечатление.да знаеш в моята глава каква каша е:))).
    @diandra , аз пък ги пиша приказките:). забелязал съм,че дори да не вярват, хората по-лесно възприемат този начин да им кажеш нещо.
    @Павка, затова и завършвам с това,че всеки са си определя живота.
    @ivo_isa , защо пък всичко трябва да има поука? Всеки вижда нещата различно и е грешно да се дават готови решения за каквото и да било:).

    ОтговорИзтриване
  11. Лили, Савлена, пак ви пропуснах. Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  12. ivo_isa@поуката е, че докато не се отдадеш на нещо напълно, нищо не излиза...

    ОтговорИзтриване
  13. Всеки човек е роден с някъква мисия,с предназначение,но дали ще се развие в посоката която му е писано или предначертано си е направо магия,шанс,късмет или просто не знам как да го нарека....

    ОтговорИзтриване