Пожелай си

розаНа една малка пейка, в една малка градина, в един малък дворец, в едно малко царство, в една слънчева утрин седяла една Принцеса. Била замислена и не забелязвала дори прекрасната роза, която държала.
Усмивка огрявала лицето на Принцесата и котето излегнало се в краката ѝ си мислело, че е за него.
Усмивката, обаче не била за котето. Само тялото на Принцесата било на пейката, а мисълта ѝ била далеч от там. Понесена от топлия вятър, тя се вдигнала до облаците и отлетяла в едно друго царство.
Другото царство приличало на нейното, като две капки вода. Там имало същата малка пейка, същата малка градинка, същата прекрасна роза и дори черното петно на ухото на котето, било същото.
Имало само една разлика. На пейката до Принцесата седяла нейната Фея- кръстница.
- Кръстнице, имам едно желание. Искам новата ми рокля, да е най-красивата на света! - пожелала си Принцесата.
Феята-кръстница се усмихнала, махнала с ръка и в следващият миг, роклята на Принцесата засияла по-силно от слънчевите лъчи.
- Кръстнице, искам да имам най прекрасната каляска на света! - пожелала си Принцесата.
Феята махнала с пръчката си и най-прекрасната каляска на света, се появявала в градината.
-Кръстнице, искам Лунният принц да е влюбен в мен и очите му да виждат само мен!
Лунният принц веднага дотичал от някъде, падал на колене пред Принцесата и в очите му се била събрала цялата любов на света. Принцесата се усмихнала и протегнала ръка, за да го докосне, но пръстите и не срещнали нищо.
- Кръстнице! Защо не мога да докосна Принца? - разтревожила се Принцесата.
- Тук е така, Принцесо. В Страната на желанията сме. Тук всичко пожелано се случва, защото пред силата на мисълта няма препятствия. Само че пожеланията изпълнени така, живеят само в мисълта ни.
Усмивката изчезнала от лицето на Принцесата, а котето се стреснало. Скочило наежено, но след миг гальовно се отъркало в краката ѝ.
Принцесата навела глава и се усмихнала. След това се досетила, че отново се е върнала в своя свят и една сълза се отронила от очите и.
- Защо си тъжна, Принцесо? - попитала котето.
- Защото отново съм тук. Бях в Страната на желанията, където всички желания се сбъдваха. За съжаление това е било само сън и желанията ми ще останат неизпълнени.
Принцесата тъжно навела глава и нежно погалила котето.
- Грешиш, Принцесо! И тук желанията се сбъдват. Не всички и не винаги, но ако си пожелаеш нещо и силно го искаш, то се случва. Ето, вчера си пожелах да ме погалиш. Не си го правила от месец, а днес желанието ми се изпълни. Пожелай си, Принцесо! Пожелай си каквото искаш. Желанията може да се изпълнят, или пък не, но ако не ги пожелаеш, никога няма да разбереш.
- Добре! - казала Принцесата. - Ще си пожелая... Не знам! Тук е някак странно и ми е неудобно. В Страната на желанията беше моята Фея- кръстница и пред нея ми беше по-лесно.
- Ами пожелай си пред себе си, Принцесо! Пожелай се, каквото искаш, дори само наум.
Принцесата затворила очи и си пожелала всичко, което искала. Пожелала си дори повече неща, отколкото от Феята-кръстница. Било лесно и се зарекла да го прави всеки ден.
Когато отворила очи, градината обаче била същата. Нищо не се било променило. Нямало прекрасна карета, нямало го Лунния принц, дори и роклята ѝ била същата.
- Нищо, Принцесо! - успокоило я котето. - Важното е, че си пожела, каквото искаш. Утре ще го направиш пак и пак, а някой ден желанията ти ще се сбъднат.
Принцесата не била убедена, но денят вече си отивал и решила да остави грижите за следващия. Двете с котето тръгнали към двореца и не видели, как до пейката се приближил Лунният Принц. Протегнал ръка и взел забравената роза. Целунал я, а в очите му била събрана цялата любов на света.

7 коментара:

  1. Едно леко заяждане с любим мой цитат от Пратчет... :)
    " — Да кажем, че този съвет е безценен. Слушаш ли?
    — Да.
    — Добре. Значи… ако вярваш в себе си…
    — Да?
    — …и ако държиш на мечтите си…
    — Да?
    — …и ако следваш звездата си…
    — Да?
    — …пак ще те победят хора, използвали _тяхното_ време да работят здраво и да учат неща и които не са били толкова мързеливи. Довиждане."

    ОтговорИзтриване
  2. Принцът май не беше на мястото си... Сякаш изскочи от квантовата механика. Малко като котаракът на Алиса.
    ...Хубав цитат от Пратчет.

    ОтговорИзтриване
  3. Както казва Ст. Цанев, най-чудното чудо е: първо- да имаш мечта, второ- да не чакаш.

    ОтговорИзтриване
  4. @keti, някой ден може и да се срещнат.
    @gost , не винаги мечтите зависят само от хората, които мечтаят. С упоритост може за се помогне,разбира се, но понякога и тя не е достатъчна. Вначалото обаче, всичко започва с изричане на мечтата.
    @ivo_isa , може би просто не е бил там. Или може би, винаги е там, но е невидим. Не зная, това е само приказка:)
    @Svetla, знаеш ли какво се замислих? Днес никой не обича да чака. Бързаме, тичаме, работим, а понякога е нужно спросто да спрем на място и да дадем възможност на мечтите ни, да ни настигнат. Само, за кратко, иначе можем да заспим зимен сън:)

    ОтговорИзтриване
  5. Да имаш мечта, да си пожелаеш тя да стане реалност, да имаш щастието да се осъществи...
    Вълшебно е! :-)

    ОтговорИзтриване
  6. Wild cat , да имаш смелостта, да я изречеш на глас.

    ОтговорИзтриване