Лъвът решил да събере горските животни на празнична трапеза. След седмица се навършвали десет години, откакто бил станал цар на гората. Искал животните да запомнят този ден и лично тръгнал да раздава поканите. Раздавал и питал, какво ще иска госта за трапезата.
Първо срещнал Мечката. Дал и поканата и попитал:
-С какво се храниш, Мецо! Какво да ти приготвя за празника?
-Ами хапвам много неща. Хапвам гъби и всякакви горски плодове, но най-много обичам мед.
Лъвът си записал и видял наблизо Заекът. Дал му поканата и попитал:
-С какво се храниш, Зайо?
-Ами храня се с всичко, което е зелено, но най-много обичам моркови и хрупкаво зеле.
Следващият, когото лъвът срещнал бил Вълкът.
- С какво се храниш, Вълчо?
-С прясно месце, разбира се!- засмял се Вълкът.-А най-много обичам, крехко заешко.
-Хм!- замисли се Лъвът.- Малко ще е сложно, но мисля, че ще мога да го уредя.
След това Лъвът срещнал Глигана.
-С какво се храниш?- попитал го.
-С каквото има!- изсумтял Глиганът.- Всичко отива на едно място.
Цял ден обикалял Лъвът гората. Раздал всички покани и записал желанията на всички.
Вечерта тръгнал да се прибира и видял Славеят на едно дърво. Бил го забравил, защото Славеят рядко се показвал на открито.
Поканил Лъвът Славеят и попитал:
-С какво се храниш? С какво да те нагостя на празника?
-Аз не ям много.- отвърнал Славеят.- Едно две червейчета, ще са ми достатъчни.
-Червейчета? Червейчета ли чух? - засмял се Лъвът.- При условие, че можеш да се нагостиш с всичко, което пожелаеш, ти си избра червейчета?
-С това се храня.- отговорил Славеят.- Не мога да избирам, какво влиза в мен.
-Всъщност щом искаш, ще ги имаш. Какво пък? Глиганът е прав. Каквото и да ядеш, всичко отива на едно място. Но другите ще ти се смеят.
-Нищо! - отговорил Славеят.- Те също не винаги не избират, какво влиза в тях. Само че, това не е важно. Важно е какво пускаме да излиза от нас.
След това Славеят запял, а Лъвът се заслушал и забравил за грижите. Може би, дори разбрал думите.
Чревни паразити? (смех), шегичка за добро утро. Извинявай, ако ти тръгне на простотия (хихи)
ОтговорИзтриванеАми очаквах и такива реакции:) Важното е, че разбираш за какво става въпрос.
ИзтриванеАми то си е тъй:
ОтговорИзтриванеОт Матея Евангелие:
15:16 А Той каза: И вие ли сте още без разумение.
15:17 Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
15:18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
15:19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
15:20 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
От сърцето не излиза нищо лошо. Лошото излиза от главата, но само ако му разрешим ние. Не някой друг.
ИзтриванеАко му разрешим, ама друг път. Готовата продукция все напъва да излиза, бъде ли направено си търси да излезе.
ИзтриванеКато си помисля какво ядене какво чудо по празник настава:) Сякаш идва краят на света:)
ОтговорИзтриванеИ какви ги вършим. Не само покрай празниците.
Изтриване"...-Всъщност щом искаш, ще ги имаш. Какво пък? Глиганът е прав. Каквото и да ядеш, всичко отива на едно място..." - нали и аз трябва да ям - помислил си лъвът ;-)
ОтговорИзтриванеАми на Лъвът му е сигурно. Никой не смее да коментира, какво излиза от него или какво излиза:)
Изтриване