Мързел

Един цар имал много мързелив слуга. Каквато и задача да му давал, слугата никога не изпълнявал навреме. Винаги намирал причина, за да не я извърши и обикновено царят възлагал работата на друг.
Царят бил търпелив и добър човек, но му омръзнало. Решил да даде последен шанс на слугата, а ако не се справи, да го уволни. Избрал задача, която не изисквала усилия, надявайки се, че слугата този път ще се справи.
Задачата била лесна. Царят изпратил слугата в градината, за да събере охлюви. Било пролет и животинките били плъзнали навсякъде, така че слугата нямал никакъв шанс, да не свърши работата. Взел една кошница, въздъхнал тежко и излязъл в градината.
Денят минал, но слугата не се прибрал. Изгряла луната, Царят се притеснил и излязъл в градината, за да види, какво се е случило.
Намерил слугата дълбоко заспал на тревата, а кошницата била празна. Царят се ядосал и грубо разтърсил слугата:
-Ставай, мързеливецо! От този миг си уволнен! Дори тази елементарна задача не пожела да изпълниш. Омръзна ми от твоя мързел и оправдания. Този път обаче, нямаш повод за извинение.
-Не съм виновен, Ваше Величество! - прозял се слугата.- Имах желание, но охлювите са виновни. Проклети гадинки! Гледам един пълзи, ама докато се наведа да го взема, той хоп, шмугне се в храстите.

Това е лош преразказ на стар виц, но покрай почивните дни, мързелът ме е налегнал, та се сетих за него. Не е пролетна умора. Чувствам се бодър, но всичко, с което се заема остава недовършено. Вниманието ми бяга от тема на тема, но не се притеснявам. Такива дни са нужни и полезни. Доволен съм, че мога да си ги позволя. Странно, че не ме мързи и да мисля, особено, когато темата е мързелуване.
Ако се замислите всичко, което правим е с една единствена причина- да не правим нещо друго. Ръководи ни не някаква потребност за работа, а желанието да си осигурим по-приятно съществуване и време за мързелуване. Всъщност работим, за да мързелуваме.
Винаги съм гледал недоверчиво хората, които не спират никога. Никога не ги мързи и влагат енергията си във всеки миг и всяка дейност. Не е нормално.
Нормалните хора влагат енергията си в два случая. Ако заниманието им доставя удоволствие и ако то им носи някаква полза. И в двата случая, хората влагат най-доброто от себе си, но отношението е различно.
Свикнали сме да наричаме хората, които работят за да имат някаква полза- работливи. При тях се вижда резултата от дейността им.
Ако обаче човек, влага усилия в нещо, което му доставя удоволствие, но то не носи полза и видим за околните резултат, тогава наричаме това мързел.
Единият начин да решим нещата е да има съответствие на нещата, които ни доставят удоволствие и тези, които ни носят полза. Само че, това рядко се случва.
Вторият начин е да разделим времето си, за да има и за нещата, които ни носят полза и за тези, които ни доставят удоволствие. Само че, тогава времето не стига.
Кофти свят, нали? Затова съм благодарен, когато мога да си позволя мигове на мързелуване, дори с риск някой да ме нарече мързелив. За съжаление всичко хубаво на този свят е кратко.