Корени

Един ден Таралежът вървял през гората и забелязал Заека. Махнал му за поздрав, но Заекът не го забелязал. Навел глава, той вървял криволичейки, не по пътеката, а в храстите покрай нея.
Таралежът се разтревожил. Последвал Заека и скоро го настигнал. Бил застанал пред едно огромно дърво. Почесвал се нерешително и гледал втренчено в основата му.
-Какво правиш, Зайо? Изглеждаш странно!- обадил се Таралежът.
-Какво ли?- стреснал се Заекът.- Ами търся нещо. Търся корените....
-Корени много, Зайо. - засмял се Таралежът.- Тук сме гора и накъдето погледнеш, все корени ще видиш. Вярно, че някои са забити дълбоко в земята, но пък други се виждат с просто око.
-Не търся такива корени, Ежко....
-Ааааа.... Сетих се! Търсиш от онези сладките коренчета, които стават за ядене. Зная къде да намеря и тях. Най-много има на поляната до реката, а сега точно им е времето, когато са най-вкусни.
-Не, Ежко!- ядосал се Заекът.- Не търся такива корени, нито пък тези на дърветата и храстите. Търся своите корени.
-Как своите?- не разбрал Таралежът.- Те корените не са на никого, освен тези, които съм скрил в къщи. Ааааа.... Сетих се! Говориш за Своите корени!
-Точно за тях говоря и тях търся.
-А защо ги търсиш? Защо са ти притрябвали?
-Търся ги защото, всеки говори за тях, а аз не ги виждам. Би трябвало да са тук някъде, но ги няма. Винаги намирам каквото търся, но сега от два дена обикалям и нищо не намирам.
-Че как не ги намираш?- зачудил се Таралежът.- Твоите корени са тук. Моите също, а и тези на всички останали животни. Всички знаем това. Освен това, защо търсиш корените си под дърветата и храстите. Твоите корени не са там. Или по-скоро не са само там. Те са във въздуха, във водата, в слънцето, във вятъра, в песента на птиците, във зловещия вълчи вой през лютата зима, в ромона на поточетата. Те са навсякъде.
-Зная!- намръщил се Заекът.- От малък са ми разказвали това. Само че, ако те са тук, все щях да ги видя или усетя присъствието им, а тях ги няма. Казваш, че са във въздуха, а въздухът е навсякъде по Земята. Казващ, че са във водата, а тя е еднаква навсякъде. Казващ, че са в слънцето, а то грее над всички. Казващ, чеса във вятъра, а той обикаля Земята и се скита на воля. Как корените ми ще са в нещо, което го има навсякъде? Мисля, те просто не съществуват.
-Съществуват, Зайо!- отговорил Таралежът.- Погледни онова дърво! То има корени и то огромни. Скрити са под земята и дървото не ги вижда. Може да живее хиляди години и пак няма да ги види. Само че, корените са там и ако реши да тръгне някъде, те ще го спрат. С нас също е така. Можем да усетим корените си, само когато сме далеч от тук. Само тогава, те ни дърпат назад.
-Хубави приказки, Ежко, но май са просто приказки!
-Така ли? Може би, а може би не. Каза, че въздухът, водата, слънцето и вятърът са навсякъде и навсякъде са еднакви. А замисляш ли се, защо винаги се завръщат тук? Тук в тази гора, която е най- обикновена.