Парите

Имало едно време едно царство. Било съвсем обикновено царство и с нищо не се различавало от околните. Имало си Цар, Царица и Принцеса, за ръката на която се състезавали принцове от далечни земи.

Накрая един принц спечелил не само ръката, а и сърцето на Принцесата. Направили сватба и три дни всички яли, пили и се веселили.

След това заживели щастливо и ако това беше обикновена приказка, трябваше да завърши тук. Всъщност приказката завършила, защото царството не било богато, а покрай сватбата Царят се охарчил доста.

Хазната била празна и нямало изгледи скоро да се напълни.

Нямало пари за нищо. Нито за заплати на прислугата и войската, нито за поддръжка на пътищата и дворците, нито организиране на ловните излети на Царя, нито дори за тоалети на Царицата.

Царят се видял в чудо. Каквито приходи идвали от данъците, отивали за покриване на стари задължения. Това че, не бил плащал на прислугата и войската не го притеснявало, защото те си били свикнали. Това че, не поддръжал пътищата и замъците, също не го притеснявало, защото още вършели работа. Не обичал много и лова и преживял и липсата му, но тоалетите на Царицата си били проблем. Тя не спирала да мрънка денем и нощем, тормозейки Царя, да намери решение.

Царят дълго мислил, но нищо не му идвало наум. Парите си били голям проблем, с който не можел да се справи. Царицата не го оставяла на мира:

-Знаех си, че съм се омъжила за глупак. Как може всички други Царе да разполагат с пари, а ти не?

-Не всички, скъпа!- оправдавал се Царят.- Повечето са като мен.

-Не ми интересуват другите!- ядосвала се Царицата.- Трябва ми нова рокля и не само това. Как ще намериш пари не ме интересува. Не разбирам, като нямаш налични, защо не наредиш да насекат нови?

-Защото парите се секат от злато или сребро, скъпа, а ние нямаме.

-Боже! -възкликнала Царицата.- Ти наистина си глупак. Защо да прахосваш златото и среброто за монети, след като можеш направо да го превърнеш в накити за мен?

Царят се замислил и решил, че Царицата е права. Извикал ковчежника и наредил да започне да сече монети от олово.

Ковчежникът се опитал да възрази, но си пазел службата и изпълнил заповедта. От другият ден Царството започнало да сече монети от олово.Царят се разплатил с прислугата и войската, платил на майсторите и поръчал нови тоалети на Царицата.

В началото хората се възпротивили на новите пари. Не ги искали и казвали, че не струват нищо, но Царят се справил. Наложило се да отсече няколко глави, но накрая хората се примирили и разбрали, че по-добре да имат оловни пари, вместо никакви.

Настанали добри времена за царството, но скоро възникнал нов проблем. Оловото свършило.

Царят този път не чакал Царицата да се муси, а веднага намерил изход. Наредил да се секат пари от желязо.

Наредил Царят и започнали, но за месец и желязото свършило. Претопили и оръжията на войската и ралата, но това решило проблемът само за две месеца. Царят се хванал за главата, но този път го спасил Шутът.

Предложил да правят парите от дърво. Хем имало много дървета, хем ако отрежели едно дърво, щели да засадят друго и никога нямало да изпитват недостиг.

Отново настъпили добри времена за царството. Всички в него имали пари и можели да си позволят, каквото поискат. Вярно, че цените на всичко скочили стократно, но пък дървета имало много. Само едно смущавало Царят- хората в царството спрели да работят. Колкото и да плащал, не могъл да задържи нито прислуга, нито воини, нито пък майстори за поддръжка на пътищата и дворците. Наложило се да наема хора от други царства, но и те скоро преставали да работят.

Само че,....

Само че, след две години в царството не останало нито едно дърво. Наистина на мястото на всяко отсечено, засаждали две, но дърветата растели бавно и материал за парите отново нямало.

Този път Царят не знаел какво да прави. Царицата му мрънкала всеки ден, но изход нямало. Мрънкали и прислужниците, и воѝните и майсторите, но пари нямало.

Годините минавали, а пари не се намирали. Било малко и бедно царство, а Царят не можел да измисли нищо повече. Всъщност след година дори и не мислел, но не казвал на Царицата. Мълчал с наведена глава, но в очите му винаги имало една усмивка.

Царицата го наричало глупак, но Царят бил забелязал нещо, което тя не виждала. Пари нямало в царството, но пък хората започнали да ги ценят и отново се научили да работят. Научили се да работят за себе си.