Имало едно време една вълшебна планина. На пръв поглед била съвсем обикновена, но само за хората, които не познават планините. Защото всяка планина крие в себе си някаква магия. Крие я ревниво и рядко я показва, но хората, които се докоснат за нея не могат да забравят това. Разказват на приятели, те пък на други и мълвата се разнася по целия свят.
Такава била и тази вълшебна планина. Тя също пазела чудна магия и който веднъж се докоснел до нея, никога не я забравял.
Всяка пролет, родина от снега и ледената вода на буйните потоци, една прекрасна девойка се появявала в планината. Била срамежлива и се криела от всички хора, но сутрин и вечер овчарите извели стадата си по раззеленените хълмове, чували песента ѝ.
Когато някой чуел песента за първи път, застивал на място. Дъхът му спирал, а сърцето биело лудо. Краката се подкосявали, а очите не спирали да търсят тази, която пеела.
Свършела ли песента, хората дълго оставали на място. След това забравили всичко друго, се втурвали през скали и потоци, за да търсят прекрасната девойка.
Само че, никой не я намирал. Намирали само следите ѝ, белязани с цъфтящи цветя. Много хора, повече никога не чували гласът на девойката, но магията носили в сърцата си цял живот. Разказвали на приятели, а те на други и мълвата обикаляла целия свят.
Много младежи оставяли домовете си и всяка пролет идвали във вълшебната планина. Тръгвали след стадата по раззеленените хълмове и мечтаели да чуят гласа.
Някои го чували още на другата сутрин. Други чак след месец, но който го чуел, не искал никога да си отиде. Заселвали се в планината и оставали завинаги.
Всяка пролет хиляди хора се втурвали по склоновете, търсейки девойката, но никой не успявал да я види. Тя се уплашила и започнала да пее по-рядко, но младежите не се отказали. Обикаляли цялата планина и я търсели зад всяка скала и камък.
Тогава девойката изчезнала. Една година никой не чул песента ѝ. Не я чули и на другата година.
Младежите не се отказали. Пролетта отминала, но те не спирали да търсят. Минали лятото и есента, настъпила люта зима, но търсенето не спирало. Младежите търсели и търсели, дори под снега. Силите ги напускали и един по един падали, а виелиците ги затрупвали. Не оцелял нито един.
Когато дошла пролетта и снегът се стопил, нямало и следа от тях. Хората ги оплаквали, но всъщност младежите ни били загинали. Вълшебната планина ги спасила, като ги направила част от себе си. Превърнала ги в цветя.
Всяка пролет цветята разцъфват. Различни са- червени, жълти, бели или многоцветни, както различни били и младежите. Вече не са хора и девойката с чуден глас не се крие от тях. Всеки ден се радват на красотата и гласа ѝ, отваряйки широко цветовете си и така цяла пролет. Когато пролетта си тръгне, цветята се скриват дълбоко под земята, чакайки следващата.
Хората наричат тези цветя лалета. Харесват ги и пренесли в градините си, по целия свят. Засаждат ги и търпеливо чакат пролетта, за да видят красивите им цветове. Чакат всяка пролет, може би заради красотата на цветята, или пък заради вълшебната песен, която понякога сутрин се разнася край тях.
Може би....
Няма коментари:
Публикуване на коментар