Някога далеч на изток, имало едно малко царство. Разположено след високи планини, времето в него сякаш било спряло. Нищо не се случвало в царството и цялата му история била просто списък с имената на владетелите му.
Ако някой гост на царството попитал, какво е направил този или онзи цар, хората вдигали рамене и отговаряли, че просто е царувал. Не се замисляли, защото в цялата история на царството нямало цар, който да е направил нещо друго.
Царете просто царували, но докато в други царства, царуването било свързано с действия, то в това царство, царуването означавало, Царят да не прави нищо.
Царството било малко и нещо не се случвало, законите били стари като света и никога не се променяли, а ако възникнел спор, хората решавали нещата помежду си. Така че, Царят и да искал, нямало какво да прави.
Всъщност имало нещо, което Царете правели. Рано или късно всеки Цар се сдобивал с наследник, а наследниците пораствали и идвало време да създадат семейство. Тогава тежестта за избора падала върху Царя.
Всъщност в повечето случаи младите можели да се справят и сами и така ставало, но имало царе, които се вживявали в тази си задача, дотолкова, че....
Преди много, много години, живеел един такъв Цар. Имал дъщеря, която била надарена с неземна красота. Всеки който я видел дори за миг, никога не успявал да я забрави.
Принцесата не била само красива, а и умна и надарена с някакви дарби и добродетели. Още когато била дете, за нея се разказвали легенди и много владетели от далечни царства, тайно или явно се надавали, че един ден синовете им, ще получат ръката на Принцесата.
Докато Принцесата била малка, Царят отпращал кандидатите със смях, но годините минавали и Принцесата пораснала. Дошло време да намери своят принц и приказката да завърши. Или пък да започне нова....
Царят отлагал колкото може, но един ден решил, че е дошло време да се заеме сериозно със задачата. Мисълта да остави принцесата, сама да избере своя принц, не му харесвала. Тя била млада и добра, но младостта и доброто сърце, не били най-добрият съветник.
Първо Царят направил списък с всички принцове, които познавал. Описал добрите им страни и лошите, а когото теглил чертата се оказало, че нито един не е достоен за принцесата.
С принцовете, които не познавал било по-сложно. Царят измислил цял куп изпитания, кое от кое по-тежки. Някои принцове се отказали сами, други се провалили и накрая пак не останал нито един.
Само че, принцовете не спирали да идват. Всеки ден идвал нов, а някои се връщали упорито отново и отново.
Царят бил доволен, че най-после има някаква работа, но принцесата го изненадала. Влюбила се в един ден избягала с избраника си.
Когато разбрал това, Царят се видял в чудо. Наредил на слугите да не казват на никого и цял ден мислил какво ще прави. Тъжно му било за принцесата, но друго го притеснявало повече.
Бил свикнал да се занимава с нещо, а сега оставал без занимавка. Дълго мислил и накрая измислил изход. Решил да продължи с подбора, все едно нищо не се било случило.
Всеки ден измислял нови изпитания, а принцовете неуморно се втурвали да се състезават. Проваляли се отново и отново, но на мястото на всеки отказал се, се появявал друг. Някои от тях знаели, че принцесата вече я няма, но продължавали да участват в изпитанията. И те като Царя, не искали да се откажат. Ако се върнели в родните царства, там ги очаквал скучен живот. Защото също, като Царя, основното им задължение било, да не правят нищо.
Знаели, че тук участват в състезание без награда, но иначе щели да живеят живот без цел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар