Великденският заек

Великденският заек беше нещастен. Всъщност нямаше видима причина, но настроението му тази година, не беше нито пролетно, нито великденско.

Вмести да преви гнезда и да събера шарени яйца в тях, Великденският заек по цял ден седеше и въздишаше. Може би въздишаше по миналото, когато беше птица, рееща се свободно в небето? Или пък нямаше настроение, защото нещо го болеше? Никой не знаеше.

Никой не знаеше, а и не смееше да го попита. Още когато го видеха отдалеч, всички се обръщаха и тръгваха в обратната посока, боейки се лошото настроение, да не споходи и тях.

Празникът наближаваше и един ден Таралежът все пак се престраши да заговори Великденския заек.

-Хм.... Тази година пролетта закъсня, но все пак ще дойде.

-Хе дойде. - отговори Великденският заек.-Кога не е идвала?

-Ами и празникът ще дойде скоро.- продължи Таралежът.-

-Ще дойде. Кога не е идвал?

-Ще дойде и сигурно ще има много шарени яйца за децата.

-Ще има. Кога не е имало яйца?- рече Великденският заек и се намръщи.

-Е, тогава не разбирам! - възкликнал Таралежът.- Пролетта ще дойде и празникът също. Ще има шарени яйца и радост за децата и хората, а ти си намръщен. Защо?

-А защо да съм весел? - тъжно отговорил Заекът.- Пролетта ще дойде и ще си отмине. Празникът също ще дойде и ще го забравим. децата ще изядат яйцата, а после? После ще е както преди. Ще се радваме на шарените яйца, а дните ни ще са сиви. Ще караме ден за ден и ще чакаме да дойде друг празник, а ще забравим песните. Ще се усмихваме, а сърцата ни ще плачат. Ще живеем като овчици, а овчарите ще са по-жестоки и от най-страшните хищници.

-Ама, не!- възкликнал Таралежът, но не измислил какво да възрази.

Поседнал до Великденският заек и навел глава. После попитал:

-Е, може би все пак не трябва да мислим за това? Нали сега сме добре? Нали денят е празник и всички трябва да са щастливи?

-Всички ли?-попитал Великденският заек.- Дори и тези, за които няма да има шарени яйца? Дори и тези, които нямат нищо днес и няма да имат нищо и утре?

-Не зная!- въздъхнал Таралежът.- Може би си прав, но такъв е животът. Няма какво да направим. Ти знаеш ли как можеш да промениш нещата?

-Не! Не зная! Зная само, че искам отново да се превърна в птица. Да разперя криле и да потърся място, където няма болка и мъка. Само че, май няма такова място. Търсил съм го дълго преди, но няма. Затова съм още тук. Правя гнезда и ги пълня с шарени яйца, не защото ми харесва, а да зарадвам другите. Поне част от тях, защото шарените яйца не са достатъчни, за да преборят всичката болка и мъка. Не зная....