За кучетата, котките и стопаните

Навън идва пролет и прозорецът ми все по-дълго е отворен. Наред с обичайните, познати шумове от улицата тази година има още един. Това е жалостивото мяукане на една котка.

На около една година е. Бяла с приятно разположени черни и оранжеви петна. Порода улична превъзходна, но всъщност си има стопани. Те са и причината по няколко пъти дневно да прави концерти пред вратата им.

Не я пускат вътре, за разлика от миналата година, когато не я пускаха навън. Причината не е ясна. Котката все пак си е тяхна и в паничките пред входната врата понякога има храна и вода.

Котката скоро ще има котенца. Мисля, че зная мястото където ще ги роди. За първи път ще и е, но сигурно поне две три ще оцелеят до зимата. Най-голямата заплаха за тях са двата едри котарака, които си оспорват властта върху близките дворове. Единият е толкова стар, че едва ходи, но още не се предава.

Котката не престава с молбите си, но няма кой да и обърне внимание. Също, както на кучето, което живееше в същия двор, до преди година. Хубаво куче беше. Нямаше порода, но беше едро и стройно. Обичаше да играе и обожаваше стопаните си. Те също му се радваха, поне докато беше малко. Не го разхождаха, но нямаше нужда. Дворът е огромен и то го изследваше неуморно ден и нощ.

Когато навърши година, започнаха да го връзват. Нямаше колибка и го връзваха за една дърво пред входната врата. Тогава започнаха и проблемите.

Кучето не беше свикнало да го ограничават. Не обичаше и да остава само и започна да вие. Виеше денем и нощем и спираше само, когато стопаните идваха при него, но те го правеха рядко.

Съседите се видяха в чудо, за на всяка забележка отнасяха псувни. Кои бяха те, за да се месят? Кучето си имаше стопани.

След месец два и на стопаните им писнаха среднощните серенади. Една вечер решиха да вземат мерки. Пребиха кучето. Биха го с голяма мистрия, докато престана да скимти. Ударите по ребрата му се чуваха надалеч, а то се притисна към земята скимтейки. Не зная дали разбираше, защо го бият. Гледаше виновно и въртеше опашка.

Тази нощ беше тихо, но на другата кучето отново поде вой. Отново и го биха докато престане.

След седмица, стопаните намериха друго решение. Вечер го пускаха на улицата и настъпи тишина.

Кучето нощем обикаляше града, а сутрин се прибираше. На няколко пъти се върна с рани, а веднъж куцаше повече от месец. След това изчезна. Така и не разбрах, точно кога и как.

Настъпи тишина, а след това стопаните взеха малко котенце. Не го пускаха на двора до тази пролет, а сега не го пускат вътре. Стои пред вратата и по няколко пъти на ден, мяука и се моли да го пуснат вътре.

Досадно е, но не е като среднощен кучешки вой. Котките са тихи животинки, а и лесно се оправят и сами.

Ще оцелее и тази. Дори и котенцата имат шанс. Ако са женски ще останат наблизо, а ако са мъжки ще трябва да потърсят свободна територия. Старите котараци, не търпят конкуренция.

А стопаните? „Стопаните“ ще си вземат рибки, костенурка или пък змия....