Пощенски марки

Вчера разчиствах малко стаята си. С времето човек трупа различни неща, които след време се чуди, защо са му били.

Вчера напълних ново кашонче, което ще отиде на тавана. Някои неща пък отидоха направо за боклука, но покрай разчистването попаднах на два класьора с пощенски марки. Не съм ги отварял с години, но оцеляха и този път. Не зная защо. Не са ценни, а и в тях няма спомени на които държа.

Спомних си как започнах да колекционирам. Край тогава строяха блокове на мястото на няколко стари къщи с огромни и празни дворове. Намираха се почти в центъра на града, но си бяха диво място. Да видиш таралеж или намериш костенурка, не беше рядкост.

Нашият двор също беше огромен, но очуждиха половината за паркинг, който едва в последните години се напълни. Не, че нямаше коли, но хората упорито и до днес си ги паркират върху тревните площи.

Строежите бяха интересно място за игра, а руините от старите къщи, криеха останки от древни цивилизации. В една от тях попаднахме на марките. Бяха стари още от царско време, събрани безразборно в картонена кутия. Някои бяха замърсени, други слепени от влагата, но дори и тези, които бяха в добро състояние, не хващаха окото.

За мен марките бяха само шарени хартийки, които се лепяха на писмата, но някои от децата колекционираха и реших и аз да започна.

Разделихме намерените марки и в къщи старателни го подредих между страниците на две книги. Не знаех стойността им, но се запалих и разменях всеки ден, стараейки се да увелича броя им. Старите марки не ме привличаха и бързо ги замених с нови и шарени. Може между тях да е било и някоя „Обърнатата конница“ , но тогава бих заменил хиляди за някоя с шаренийка от екзотична африканска страна.

По будките за вестници тогава продаваха пакетчета от евтини унищожени, с печат марки и отделях от джобните си всеки месец. Повечето бяха български и руски, но по някое време пуснаха и китайски и виетнамски.

След три-четири месеца знаех повече за марките. Прочетох доста, а една от лелите ми подари стар пълен класьор. За година класьорите станаха три, но мястото отново не стигаше. Вече знаех много, но интересът се изпари. Така и не се запалих, но класьорите запазих. Единият подарих на племеницата ми, но не съм сигурен, че вече помни, къде го е захвърлила.

Вчера се зачудих, дали все пак класьорите да не отидат на тавана. Не са ценни, а и спомените, които пазят са съвсем обикновени. Засега останаха, но може би при следващото почистване....