Имало едно време, едно царство. Наричали го Бялото Царство, защото в него всичко било бяло. Бели били крепостите и къщите, а пътищата били покрити с бели камъни. Бели били и дрехите на хората.
Хората в Бялото Царство много се гордеели с него. Не било никак лесно да поддържат всичко бяло, но те се справяли. Вярвали,че бялото освен, че е най-красивия цвят прави и тях по-добри и им носи щастие. Затова всяко петънце върху бялото, било премахвано веднага, без всякакви компромиси. Царството било толкова бяло, че външен човек попаднал в него, не виждал нищо освен ослепително бяло.
В царството някога, в далечното минало имало и неща, които не били бели, но хората успели да се справят с тях. Все пък имало неща, които не били бели, но промяната не била по силите на хората. Слънцето, небето и звездите, упорито отказвали да променят цвета си, но хората вярвали, че някой ден ще се доберат и до тях.
Бялото царство не било на някое потайно място. Около него имало други царства, които не били като него. В тях имало неща с всички възможни цветове и често се случвало, границите на Бялото царство, да бъдат нарушени и белотата му нарушена.
Хората в Бялото Царство се ядосвали всеки път, когато това се случело. Възприемали го като лична обида и дълго го коментирали.
Един ден, нервите на хората от Бялото Царство не издържали. По красивите им бели поля, цъфнали шарени цветя. Семената естествено били от съседното царство и това било повод за жестока битка. Хората от Бялото царство завладели съседното и направили всичко в него бяло.
Само че, нещата не завършили тук. Бялото царство, а и всички царства около него били част от огромна Империя. Царете били подчинени на Императора. Чинно плащали данък и прекланяли глави пред властта му. В замяна на това, той не се месел в работите им, а само във извънредни случаи раздавал правосъдие.
Завземането на съседното царство било такъв случай и победените се оплакали на Императора. Той обаче нямал време и желание да се занимава с това, а предал делото в ръцете на един от своите съдии.
Изправили се пред съдията царете на двете царства. Изложили позициите си и съдията отсъдил:
-Прави са хората от Бялото Царство! В тях всичко е съвършено и чисто. Такива хора никога не биха направили нещо нередно.
Решението не подлежало на обсъждане и животът продължил. Само че, скоро Бялото Царство завзело друго царство и направили всичко в него бяло.
Императорът изпратил делото при друг съдия, но решението било същото:
-Прави са хората от Бялото Царство! В тях всичко е съвършено и чисто. Такива хора никога не биха направили нещо нередно.
Хората от Бялото Царство, благодарили и още на следващия ден завладели трето царство. Отново били изправени през съдия, но не се притеснявали. Вярвали, че никой съд няма да отсъди в тяхна вреда.
Само че, този път били изненадани. Съдията отсъдил в полза на завладените. Наредил веднага да се върнат старите граници, а преразгледал и предишните две дела, променяйки присъдата.
Наложило се Бялото Царство да се върне в старите си граници, а жителите му дълго се оплаквали от присъдата. Така и не разбрали, как някой може да отсъди в тяхна вреда. Нали всичко при тях било бяло, а бялото е цветът на доброто и не търпи никаква неправда?
Така и не се досетили, че съдията бил сляп и отсъдил по делата, а не по вида.
Само че, това е само приказка. Слепи съдии няма, никога не е имало и няма да има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар