Няма пропусна и тази година да отбележа тази дата. Не заради хората, които помнят какво се случи и бяхме съвременници. Една ядрена авария е страшна за съвременниците, но последствията за следващите поколения са невъобразимо по-страшни.
Учените казват, че следите още са тук и взимат жертви. Ще действат още дълго, защото това не е просто едно -бум. Това са сили, с които човечеството не може да се пребори.
Още са пресни спомените и за аварията в Япония. Хората там още не могат да се отърсят от ядрения призрак на последната война, а получиха още един и то в мирно време. Някои казват, че виновно е земетресението, но не е то.
Не са виновни и операторите в Чернобил или хората, които са издали заповедта за експеримента там.
Виновна е човешката алчност. Повече, повече, повече и то сега. Искаме всичко днес и то евтино. Токът също трябва да е евтин и то на всяка цена. Нищо, че цената не я плащаме ние, а бъдещите поколения.
Гледам с погнуса, как без капка срам ни лъжат, че без нови ядрени мощности нямаме бъдеще. Така ни лъжеха преди години, когато казваха, че в България няма радиация. Лъжеха ни, че храните са безопасни и всичко е розово.Вярвахме ли? Вече не зная.
Зная само, че ако се случи нещо, ще страдат нашите наследници, не не наследниците на тези, които ни лъжеха преди и ни лъжат и днес. Те ще са на сигурно място, не като това на долната снимка.
Ще го помня цял живот,сина ми се роди 40 дена преди аварията и тъй като никой не каза,че има такава ядрена катастрофа,на 1май в киселинния дъжд се разхождахме с бебешката количка най-спокойно:(
ОтговорИзтриванеСпомням си, че тогава валеше. Имах ново кожено яке и се притесних, че когато изсъхна, капките оставиха бели следи. Избърсах ги и те изчезнаха. Де да беше толкова лесно с другите следи, но те не личат.
Изтриване