Царят бил доволен от живота си, но понякога скучаел. Искало му се да понякога да се случва нещо различно и вълнуващо, което да преборва скуката. Само че, каквото и да опитвал, всичко скоро му омръзвало.
Един ден Царят, решил да потегли на път. Искал да обиколи света, да види други страни и хора и преживее вълнуващи мигове.
Решил и тръгнал. Сбогувал се с Царицата, яхнал коня и потеглил на път.
След ден напуснал границите на Царството, но не видял нищо различно. Хората си били същите, пътищата били същите, горите и планините били същите.
Царят не се отказал, а продължил напред. Продължил и колкото повече се отдалечавал от царството си, толкова повече различни неща забелязвал.
В началото разликите били малки, но с разстоянието ставали все по-големи. Царят преминавал през чудни страни и не преставал да се чуди.
В едно царство например, хората се хранели на земята, а на масите сядали. В друго, когато си лягали подлагали възглавници, не под главите си, а под краката си. В трето царство, хората казвали само истината, а в съседното било чест да излъжеш.
-В странна страна живеете!- казвал Царят на месните.
-Че какво ѝ е странното? - недоумявали те.- Правим това, което е нормално.
Царят продължавал към следващото царство, а там пък хората ядели птичи гнезда.
-Не е странно и тук всички го правят. Така е нормално.- казвали жителите на страната.- Виж в съседното царство хората ядат пръст. Това вече е странно.
Царят клател глава. Не можел да приеме, нито едното нито другото. Само че, щом хората казвали, че е нормално, се питал, дали пък той не бърка.
В следващото царство, което посетил хората ходели на назад.
-Сигурно така е нормално!- рекъл Царят и тръгнал и той назад.
-Разбира се! - отговорили хората.- Виж, ако ходехме на ръцете си, както хората от съседното царство, това щеше да е странно.
В съседното царство, хората наистина ходели на ръцете си, но това било в реда на нещата. С следващото царство, пък обрали всичките вещи и пари на Царят, но така било прието там.
Царят обиколил много страни. Видял много чудни неща, но въпреки, че нито за миг не изпитвал скука, нещо го теглело назад, към дома му.
Един ден се върнал в къщи и на вратата го посрещнала Царицата.
-Как си, скъпа! - прегърнал я Царят.- Как вървят нещата в Царството!
-Ами нормално!- отговорила Царицата.
-Нормално ли?- стреснал се Царят.-А какво точно означава това?
Няма коментари:
Публикуване на коментар