Когато хванеш крадеца

-Стой! На теб говоря! Да! Точно на теб! На теб, който си се натоварил като магаре с моите неща! Спри и върни всичко обратно! Не си мисли, че ще се измъкнеш. Аз не обичам конфликтите, но когато се налага, не се колебая. Мога да пазя своето и ако не ме послушаш, ще съжаляваш!
-Леле! Какво доживях! Лоши години настанаха, лоши. А хората са дваж по-лоши. Къде изчезна възпитанието? Къде изчезна културата и уважението към хората? Ако баба ми ме види сега, как търпя някой да ме заплашва и да ми говори на „ти“, ще се обърне в гроба. Вижте какво, господине! Преди да говорите или правите, каквото и да е, първо се научете на културни обноски.
-Я, стига! Уважавам хората, които го заслужават, а не крадците. Ако започна да говоря на всеки крадец на „Вие“, ще вземе да им хареса. Ще искат и да им оставам вратата отворена, да им помагам да изнесат откраднатото, а защо не и да им плащам за „труда“. Извинете, господине! Тежи ли Ви откраднатото? Да ви помогна ли да го пренесете? Или пък вместо да се мъчим и двамата, да Ви извикам такси и го платя? Я, стига! Остави откраднатото на място, крадецо, докото търпението ми не се е изчерпало!
-Хей! Това не мога да приема! Да ми говорите на „ти“, ме обижда, но да ме наричате крадец, ме хвърля в потрес! Ако не си оттеглите думите, ще се видим в съда!
-О! Точно за съда се сетих преди малко, но нямам време за губене и мисля да действам, по бързия начин. Преди обаче да започна, нека уточним как да Ви наричам, господин Крадец! Имате ли специални изисквания?
-Ама стига с това крадец, да! Крадец, та крадец! Съгласно конституцията, само съдът може да определи, дали съм крадец или не. Обиждате ме, господине! Това мога да го преглътна, но нарушаването на конституцията е нещо сериозно! Освен това, така и не разбирам, какво Ви накара, да заподозрете, че съм крадец?
-Какво ли? Така си се натоварил с мои неща, че едва ходиш, а имаш нахалството да говориш за конституцията.
-Вижте какво, господине! Това е Вашата гледна точка и Вашето мнение. Аз, като възпитан човек и демократ, го уважавам, но трябват доказателства. Защо решихте, че това което нося, е Ваше? Това са обикновени предмети, които има на всяка крачка.
-Защо ли? Ами защото си ги познавам. Ето това е дървеното столче, което направих сам преди години. Няма второ като него. Не е съвършено, но се гордея с него. Виж шарките. От двете страни рози, отгоре изправено на задните си крака конче, обградено с декоративна винетка. Хубаво е нали?
-Хм... Най-обикновено столче, каквито има с хиляди. Били сте го направили сам, ама ако е истина, не ставате нито за дърводелец, нито за художник. Изпълнението е посредствено, а и столчето е надраскано. Не струва пукната пара.
-Но....То е мое и аз съм го направил! Вложил съм нещо мое в него и си го харесвам. Като не ти харесва, защо го открадна тогава?
-Сега пък ще се изкарате творец. Омръзнало ми е от такива! На този свят, всичко хубаво вече е направено, ама хората се правят на велики. Сульо и Пульо, сглобят нещо от неща, които са измислени преди тях и се бият по гърдите. Творци се наричат, а не виждат, че са просто подражатели и то лоши. След това си го крият в къщи под възглавницата. Ако пък някой, като мен реши да сподели направеното с други хора, веднага го нападат и го наричат крадец. Вие сте същия.
-Ама.... Аз не казвам, че съм творец. Освен това не го крия. Показал съм го на всичките си приятели и познати. Ама чакай малко! До къде го докарах? Да се оправдавам пред един крадец?!? Веднага остави откраднатото и изчезвай, докато не съм се ядосал повече!
-Спокойно де, господине! Гневът не е добър съветник. Ето оставям нещата, въпреки че не сте прав. Не може такова отношение! Ей, увълчиха се хората! Лош стана света! Днес всеки простак, си позволява да ми говори на „ти“ и да ме нарича крадец. Едно време не беше така, ама това дребнособственическо чувство, така и не разбрах, откъде се пръкна. Не беше така навремето. Имаше уважение, господине. Имаше и закони. Ха, сега сбогом! Отивам си и никога няма да ме видите. Не желая, повече да имам общо с хора без култура, които не уважават другите. Лек ден!

10 коментара:

  1. Eh,Vlad kakvi gi izmislqsh.......Vinagi sa edni realnostno-izmisleni boleznosti.
    Hubavo!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами не ги измислям напълно.Във всяка има поне частица истинска случка, но дори да няма все някой се познава:)

      Изтриване
  2. Когато хванеш крадеца:
    Не му говори , пребий го от бой!

    ОтговорИзтриване
  3. Но Влади е прав. Такива са времената... Демократични.

    ОтговорИзтриване
  4. Крадец-той си знае правата и чака доказателствата в съда! Къде вървите да го обвинявате предварително?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, не може предварително. За радлика от жертвите. Те са виновни по презумпция:)

      Изтриване