Имало едно време, едно Време. То било съвсем обикновено Време, което с нищо не се различавало от другите времена. Движело се настоящето към бъдещето, без да бърза, но и без да спира.
Всъщност това Време не било еднакво с другите времена. Всеки човек си има негово време, а хората са различни. Различни не само на външен вид, но са и с различен характер.
И защото хората са различни, всеки мисли, че и неговото Време трябва да е различно. Опитва се да променя своето Време и понякога си мисли, че успява. Мисли, че е променил и победил, но това е заблуда.
Имало едно време, едно Време и това било Времето на един човек. Времето и човека били свързани, още от първият миг, който Времето отмерило и щели да са свързани до последния миг на двамата.
Само че, човекът както всички хора, искал сам да определя, как ще протича неговото време. Искал той да избира, кое, как и кога да се случва в живота му. Толкова искал, че не се съобразявал какво му диктува да прави Времето, а постоянно мислел, как да го подчини.
Знаел, че ако е много упорит, ако има желанието и волята, може да променя малки частици от своето Време. Само че, това не му било достатъчно. Търсел друг начин, който да му позволи да контролира напълно хода на своето Време.
Отнело му дълги години, но накрая успял. Затворил своето Време в магическа кутия, където то спряло да тече. Вече бил господар на своето Време и можел той да избира какво да прави и кога.
Човекът избирал, какво и кога да направи, а след това отварял за кратко кутията и пускал толкова от Времето, колкото му било нужно.
След това затварял кутията и Времето спирало.
В началото човекът се радвал много. Избирал само хубавите моменти от своето Време, а лошите не пускал навън. Изживявал само тези мигове, които той желаел и много хора му завиждали. Питали го, как е победил Времето си, но той криел тайната. Харесвало му, да е единственият човек на земята, който е подчинил Времето си и искал да остане така завинаги.
Минали няколко години, през които човекът бил щастлив. Животът му бил, като прекрасна приказка. Не му омръзвало, да изживява хубавите мигове на Времето си.
Един ден обаче, когато решил да изживее поредния хубав миг, човекът отворил кутията, но нищо не се случило. Решил, че е случайно и опитал отново, но когато отворил кутията в нея нямало нищо. Всъщност не точно нищо, защото на дъното бил останал последният миг на неговият живот.
Човекът се уплашил. Разбрал, че Времето му го било победило. Поискал отново да го надхитри и пожелал да изживее лошите мигове от своя живот. Не ги бил изживял и трябвало да са в кутията, но там ги нямало. Дори затворено в кутията, Времето не променило своя ход. Добрите и лошите мигове, изтичали с неумолимо по реда, който Времето било определило.
Последният миг изтекъл и човекът и неговото Време, вече ги нямало.
Останала само кутията и през годините много хора я търсели. Някои дори я намирали. Затваряли вътре своето Време и се опитвали, да го подчинят. Опитвали се да живеят, изживявайки само това, което желаят. Знаели историята, знаели, че Времето накрая ще бъде победител, но не се отказвали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар