Изчезналата цивилизация

Преди хиляди години, през девет земи в десета, живеел един народ. Хората били умни и владеели всички занаяти и изкуства. С много труд и упоритост, успели да направят страната си приказно място. Нямало друга страна, която можела да се сравнява с тяхната и всеки пристигнал в нея, не искал да си тръгва.
Хората в тази страна не връщали гостите. Показвали с гордост какво са направили и с радост споделяли знанията си, без да крият нищо.
Когато гостите се завръщали в своите страни, прилагали научените неща. Животът им ставал лек и хубав, но каквото и да правели, никога не успявали да достигнат учители те си. Всичко което направели, изглеждало по-малко и по-незначително от това, което били видели.
Уж правели всичко правилно, а нещата не се получавали напълно. Били само бледо подобие на оригиналите.
Хората се чудели защо се получава така. Връщали се в чудната страна и учели отново и отново знанието. Само че, каквото и да опитвали не се получавало.
Тогава хората започнали да обвиняват учителите си. Мислели, че в тях е причината и от скъперничество и завист, те не споделяли знанията си напълно.
Хората от чудната страна разбрали, че нещо не е наред. Умували дълго, но не открили причината. Тогава изпратили най-мъдрите от тях, за да видят на място.
Пратениците потеглили и скоро пристигнали в първото царство, където имало техни ученици. Учениците им ги посрещнали с нетърпение и веднага се заели с първия проект.
Проектът представлявал огромна сграда, опираща небето с върха си. Планът бил готов за седмица и заедно се заели с изпълнението му. Само че,....
Само че, веднага след като започнали, на строежа се появили непознати за учителите хора. Били облечени богато и придружени от куп слуги. Обиколили мястото, гледайки намръщено.
-Така! Виждаме, че тук се прави нещо, а никой не ни е уведомил.- казали накрая непознатите хора.
-Кои са тези хора?- учудили се учителите.
-Това са съветници на Царя ни. Те предават заповедите му на поданиците и го информират, какво става в царството.- обяснили местните хора.
-Така! - прекъснали ги съветниците.- Да не се разсейваме, че работата не чака. Имаме много задачи и не можем да стоим тук вечно. Погледнахме плановете и Царят има забележки. Първо, мястото не е подходящо. Според Царя, сградата трябва да се построи в другия край на столицата, точно до крепостните стени.
-Но, там мястото е блатисто и почвата не е устойчива.- опитали се да възразят местните, но съветниците не ги слушали
-Второ, височината е добра, но според царят, трябва да се добавят още два етажа на върха. Там ще приема гостите си и иска да се вижда цялото царство, а при сегашната височина, едно селце на север, не се вижда.
-Ама....- опитали се да възразят хората, но без успех.
-Трето, средствата за строежа са прекалено много. Според Царя, ще стигнат половината. Останалите, ще се удържат като данък и следва да се внесат до утре в царската хазна!
Учителите от чудната страна онемели. Вече знаели каква е причината, нещата да не се получават на другите места. Сбогували се с учениците си и се върнали обратно, за да разкажат на другите си сънародници.
Хората в чудната страна, дълго умували, какво да направят. Накрая решили, както правели винаги, да изучат проблема.
Те си нямали Цар, затова решили да си изберат. Само че, приели да е Цар не вечно, а само за четири години. Ако не не успеели да изучат всичко, щели да изберат нов след този период.
Щом си имали Цар, за да е експериментът точен, трябвали и съветници, на не се наложило да ги търсят. Те сами се появили, сякаш от нищото.
Експериментът започнал....
Имало едно време, преди хиляди години, през девет земи в десета, един народ. Хората били умни и владеели всички занаяти и изкуства. С много труд и упоритост, успели да направят страната си приказно място. Нямало друга страна, която можела да се сравнява с тяхната и всеки пристигнал в нея, не искал да си тръгва....
След това, внезапно градовете опустели, а хората се пръснали. Не оставили диря, защо се е случило.
Имало и други такива страни, развили се сякаш извън времето, когато съществували. Имало, но съдбата им била същата и нито един не оцелял.

4 коментара:

  1. Отговори
    1. Нямали са шанс. Никой няма шанс, ако приеме друг да решава вместо него.

      Изтриване
  2. Толкова мъдро и актуално.Нищо не се е променило от древни времена.Тази притча не е останала в миналото за съжаление, тя продължава да отразява и свременната действителност.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, много неща не се променят, но хората не се учат от тях.

      Изтриване