Да живей, живей труда!

-Да живей, живей!- рече министър председателят, режейки поредната лентичка.- Работете, бе! Какво ме гледате? Знаете ли още колко магистрали ще започнем? Тази година една, догодина.... Бабо Пенке, ама ти защо не се радваш на магистралата? Виж я каква е красавица! Яхаш колата и за един час си на морето.
-Ама аз на море не ходя.- рече баба Пенка.
-Ти като не ходиш, децата и внуците ще ходят.
-Те и те не ходят, че половината са безработни, а другите едва свързват двата края.
-Ами да работят, бе! Кой ги спира! Аз как работя по 25 часа на ден, а те не могли! Не искат! Това е истината. Мързеливи са днешните млади. Пък и виж се ти какъв пример им даваш. Вместо да хванеш мотиката и да им покажеш как се садят картофи, си дошла тук да се оплакваш. Какво казваш? Пенсионерка си била? Болна си била? Че то много сте пенсионерите и болните днес. Само се оплаквате, а за работа никакви ви няма. Сега да тръгвам, че закъснях за мачлето в квартала. Да живей, живей....
-Да живей, живей....То лесно е да се каже работете, ама как ще работим на тъмно?- обади се един бивш президент.- Като няма Белене, няма електрификация, няма и съветска власт. Няма и работа. Аз като се докопам до кокала пак.... Пардон! Като дойдем на власт сиреч, не едно а две Беленета ще направя. Цялата страна ще светна, че и съседните даже. Пари нямало, инвеститор нямало. Глупости! Пари ще напечатим, а и като си съберем само нашия електорат, за месец ще я вдигнем пущината. Хем без пари ще я построим. Бригадири, бригадири.... Да живей, живей труда!
-Пак глупости говориш.- обади се глас от храстите.- Къв труд, кви пет лева? Труда е за маймуните, за да станат хора. Да живей, живей икономиката!
-Каква икономика, бе? Ловът имах предвид! Да живей, живей лова!
Баба Пенка въздъхна, махна с ръка и пое по разбития път към село. Спомни си времето, когато асфалтът му беше нов, а тя млада. Не, че нещо се беше променило, но младостта си е младост. Когато си млад всичко изглежда по-хубаво. Сега не ѝ трябваха магистрали, а хубав път до селото.
Спомни си, че навремето имаше повече реактори, а пак седеше на тъмно. Седеше на тъмно, но пак намираше нещо да свърши. Работеше тогава, работеше и сега, колкото може. Целият и живот беше преминал в труд, но май беше сбъркала.
Спомни си пак младостта, когато всичко беше по-хубаво. Дори и труда.