Снегът и хората

Вчера се загледах в снега. Не, че имах друг избор, защото той е навсякъде и така ще е поне още месец.
Когато чуем думата сняг, я свързваме обикновено с две неща- студ и красота. Вчера студът си беше на мястото, но красотата я нямаше. Нямаше я в мръсно кафявите улици, оградени от безформени камари заледени буци. Нямаше я по тротоарите и в дворовете, където тесните заледени пътеки, също бяха загубили белия си цвят. Нямаше я дори по покривите на къщите, където бялото беше посивяло.
Все пък намерих красотата в един малък двор на къща, в която от години никой не живее. Снегът беше непокътнат освен криволичещата диря, направена от някоя бездомна котка. Само че, дирята за разлика от човешките следи, не загрозяваше снежната картина, а дори я допълваше.
Май само хората могат да унищожават красотата, където и да я видят. Всъщност красотата не ни вълнува, особено когато нямаме полза от нея. Можем да я унищожим без угризения, ако решим, че ни пречи, а снегът ни пречи. Нарушава ритъма ни на живот, с който сме свикнали, изкарва ни от релсите, по които се движим. Студът, който идва с него не ни оставя на мира. Кара ни да се чувстваме живи, да чувстваме неудобство и болка, защото животът не е само розови сънища.
Снегът ни пречи и се борим с него. Прехвърляме го от място на място, мачкаме го и до ръсим със смес от сол, луга и сгурия. Снегът е част от природните стихии, а хората винаги ги побеждават. Всъщност не винаги, но винаги искат това и правят всичко възможно.
Снегът не е изключение и побеждаваме и него. Поне казваме така, но единственото, което правим е да изразходваме време и енергия, за да унищожим красотата му. Снегът продължава да си е там, но вече не е рисува красиви картини, а се превръща в кална и мръсна каша. След това остава дълго в този вид, за да ни напомня, какво правим всеки ден с красотата около нас. Красотата не е наше дело, но калните улици са наше.
Борим се със снега, но дори не го правим за себе си. Правим го, заради автомобилите си, чиито роби сме станали. Чистим улиците, за да могат да се придвижват те и стоварваме снега на тротоарите, където би трябвало да е нашето място.
Вчера се загледах и в хората. Завили се в дебелите дрехи, пристъпващи внимателно по ледената пързалка, забили поглед в краката си. Дори някой да вдигнеше поглед, не търсеше красотата наоколо, а по-безопасен път. Дали наистина сме победили снега, или е точно обратното?
Знаем, че сме победени, дори да не го признаваме и чакаме търпеливо пролетта, която ще дойде с две хубави неща- топлина и красота. Топлината ще ни радва, само че, за какво ни е и красотата? Ако нямаме полза от нея, ще я унищожим без всякакви угризения. Не само тази, която виждат очите ни, а и тази, която все още се крие някъде дълбоко в човешката душа.
Така де, каква ни е ползата от някаква си красота?
Днес отново заваля сняг. През нощта е успял с тънък слой да скрие грозните ни следи, но това е за кратко. До час-два отново ще превърнем всичко в кал.

13 коментара:

  1. Днес си прекалено песимистичен, Влади, пък и допускаш една съвсем мъничка грешка - красотата остава в спомените ни. Когато чуеш сняг и зима и си представяш именно бялата градина с котешката следа, а не кишавото и заледено и от тая белотата ти става по-топло на душата. Хайде, усмихни се!
    Тук падат снежинки като кокошки. При вас как е?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. зори, при нас спря да вали и сега е мъгла и киша, но настроението ми е добро. И дори не съм песимист, защото все пак търся и зная, че има и други хора, които намират време да погледнат към котешката следа. От утре и аз ще мрънкам, понесен в коловоза на работната седмица, но днес не е така:)

      Изтриване
    2. Ха-ха, че и послъгваш - мрънкането не ти е територия, ти си по измислянето на приказки и вълшебства през седмицата, мой човек ;)
      Дали няма да има нещо зимно-разкошно тия дни?

      Изтриване
    3. Не ме познаваш:) Само да имам слушател и мога да се оплаквам цял ден. А за приказките не зная. Не зависи от мен и ще видя какво ще дойде. Нещо като времето. Или ще вали или няма:)

      Изтриване
  2. При нас така вали, че следите от хората изчезват много бързо. Няма кой да почисти улиците, сигурно всички машини са на летището :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. При нас цял ден се мъчи, но сигурно го отложи за утре. Така и от чистене няма нужда. Не, че и иначе се престарават. Клинтън няма да идва насам.

      Изтриване
  3. Ха... Владо, как само допълваш неделните ми мисли по повод зимната красота. По въпроса ползите и недостатъците на пролетта, ще говорим като му дойде времето. Общо взето, ние хората никога не сме доволни. Или зимата е прекалено студено или пък лятото ни е прекалено горещо.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз си я обичам и харесвам, Петя. И зимата и пролетта.Затова и затварям очите, за грозните неща.

      Изтриване
  4. толкова свикваме със сивотата и калта,че спираме дори да им обръщаме внимание;после пада бялата завивка и ние се събуждаме за красотата;
    но не задълго...уютно ни е май в калта;

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Dim, ами не чак уютно, но калта не задължава и не изисква нищо от нас. Дори е удобна, защото ако изплуваме се чувстваме велики.

      Изтриване
  5. По-весело, идва нова седмица:)И все да те питам какво стана с цигарите, защото аз успяяяяяяяяяяях!:)И това е едно от най-хубавите смислени неща, които съм правила:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. traiana,радвам се че си успяла. Аз продължавам да опитвам, но май желанието не е стигнало критичната точка:)

      Изтриване
  6. Няма страшно, стихиите накрая ще победят. Провокирани от нас, разбира се :) Аз дотогава ще се радвам и ще пазя. Защото всичко е най-красиво в средата си.

    ОтговорИзтриване