Кулите

Имало едно време, един майстор строител. Златни ръце имал и каквото и да захванел, строял го хем здраво, хем красиво.
Строял къщи на обикновени хора, строял и палати. Строял мостове, за да минават хората и крепостни стени, за да ги спират.
Каквото и да направел, оставял почеркът си и хората, познавали сътвореното от него винаги.
Бил млад човек и кипял от енергия. Не спирал нито за час. Завършвал един строеж и започвал нов.
Един ден, го извикали при царят на царството, където живял. Имал специална поръчка и искал да я изпълни най-добрият строител.
Новият му дворец бил почти готов и бил чудо невиждано. Само една от кулите не пасвала и загрозявала цялата картина.
Царят наредил за я разрушат и поверил строежът на майстора.
Майсторът не се поколебал. Още преди да е започнал знаел, къде ще постави всеки прозорец и всеки камък. В главата му кулата вече била построена и нямал нужда от план. Запретнал ръкави и за месец я построил.
Всички били очаровани от новият замък на царя, но най-много възхищение будела кулата. Не можели да откъснат очи от нея.
За откриването дошли и гости от други страни, но и те най-дълго се спирали през кулата.
След седмица при строителят, дошъл първият съветник на царя и пожелал и той кула. Майсторът построил и нея и тя била дори по-хубава от първата.
Докато се усети, майсторът бил затрупан от поръчки за кули. Обичал работата си и строял без умора. Приключвал едната кула и започвал другата, без почивка.
Скоро царството се изпълнило с кули, една от друга по-красиви. От далечни земи идвали хора, да ги видят и нарекли царството – Царство на Кулите.
Хората били доволни, че царството им се прочуло. Радвали се и се хвалели, но имало един човек, който бил тъжен.
Майсторът на кулите, от ден на ден ставал все по-затворен. Работата не го привличала вече. Не искал да строи само кули, но никой не го питал. Всеки в царството искал негова си кула.
Един ден майсторът изчезнал....

Минали години. През един топъл пролетен ден, в Царството на Кулите пристигнал старец. Няколко дни обикалял царството. Разглеждал всичко с интерес, а един ден седнал на брега на една река гледайки хората преминаващи по старият мост.
Наблизо имало млад мъж, който ловял риба.
-Хубаво царство.- подхванал разговор старецът.- Толкова кули и всяка е по-красива от другите. Личи почеркът на голям майстор, оставил част от себе си в тях. Знаеш ли името му, млади човече?
- А, кулите ли? Че кой им обръща внимание? Навсякъде е пълно с тях, а не служат за нищо. Ако искаш да видиш нещо интересно, старче, погледни старият мост отсреща. Всеки ден хиляди хора минават по него и така е от години. Един камък не се е разместил, а е строен когато баща ми е бил дете. Всички помнят майсторът, който го е построил. Златни ръце е имал и е строил за хората. Трябва да видиш къщата, в която живея. Пак същият майстор я е построил за дядо ми и в нея още има частица от него. Това е майсторлък, старче! Кули може да строи всеки.

6 коментара:

  1. Ами да, даже и въздушни кули. Ама за какво са ни?

    ОтговорИзтриване
  2. :) В кратката приказка си събрал повечето от основните принципи на пазарната икономика :))), които определят начина на мислене на „народа“...

    ОтговорИзтриване
  3. навярно старецът е талантливият майстор,явно еднобразието и изчерпването на идеите са го накарали да постъпи по този начин,а за народа и хората,какво да кажа,никога не може да им се угоди...приятен уикенд Владо:)

    ОтговорИзтриване
  4. @Руми, кулите са нужни на хората, които се чувстват ниски. Останалите наистина нямаме нужда от тях.
    @Не мисля:)Просто си мисля,че страна само с кули ,не би била полезна за никого:)
    @Силвия, мисля си че и старецът е оценявал повече моста, отколкото кулите, но може би бъркам.

    ОтговорИзтриване
  5. Не е трудно да започнеш едно ново начинание в живота си, когато то ти е по сърце, трудно е когато трябва да гогърбиш зад себе си, за да продължиш да се развиваш чрез следващото предизвикателство пред теб.
    Но.. често дали като жертви на навика си, дали от страх, че няма да сме толкова добри в следващото, от майстори неусетно ставаме ... занаятчии. :)

    ОтговорИзтриване
  6. valsodar , не бях се замислял за това, но пък занаятчийството не е толкова лошо нещо, ако човек влага нещо от себе си:)

    ОтговорИзтриване