Слепият принц

Някога преди много, много години, в едно царство много далеч от тук, живял Принц. Не бил нито много красив, нито много грозен. Не бил нито много смел, нито пък страхлив. Не бил нито много умен, нито пък глупак. Съвсем обикновен принц, каквито имало много в онези времена. Тогава имало много царе, а всеки цар преди да стане такъв, бил принц.
Принцовете и тогава, както и днес не се занимавали с нищо сериозно. Прекарвали времето си на лов или на балове, а когато им доскучавало тръгвали да търсят приключения. Сражавали си с дракони, въображаеми или реални. Водили битки, въображаеми или реални. Участвали в турнири, въображаеми или реални. Превземали кули, въображаеми или реални и пленявали сърцата на принцеси, въображаеми или реални.
Всички тези важни занимания, предприемали не само от скука. Един принц, не е истински принц без принцеса, а няма по-добър начин да спечелиш сърцето на принцесата от геройски постъпки.
Нашият Принц ,често се впускал в търсене на геройски постъпки. Чуел ли за нов дракон, някъде по света, грабвал меча, яхвал коня и препускал натам. Чуел ли за нов турнир с именити рицари, обличал бронята и бил сред първите записали се. Чуел ли за омагьосан замък, не се прибирал в къщи, докато не намери начин, да победи магьосника и да развали магията.
Само, че въпреки всички геройства, така и не намирал своята Принцеса. Връщал се уморен, но горд от поредното геройство и разказвал надълго и нашироко приключенията си. Разказвал, как е убил поредния дракон, как е победил в най-тежкия турнир, как е изгонил поредния зъл магьосник и как е търсил своята Принцеса в далечни непознати царства.
Събирал слушатели и разказвал, разказвал....
Сред слушателите му били Царя, Царицата и по-малкия му брат, който нямало да става цар и не се увличал по подвизите. Събирали се и всички слуги в двореца и съветниците на Царя. Повечето скучаели и присъствали по задължение, но имало един човек, който следял и запомнял всяка дума на принца.
Когато Принцът се завръщал, винаги в двореца идвала и една Принцеса. Живеела в съседното царство и от малка често идвала на гости. Само, тя слушала с внимание историите на Принца. Само тя не се прозявала и не поглеждала скрито часовника на стената. Очите и не се откъсвали от Принца, задавала въпроси, искала да знае всяка подробност и често за ужас на околните, го молела да разкаже историята отново.
Принцът с удоволствие започвал отново историите си и дори не усещал, как слушателите му, един по един се измъквали. Първо Царят си намирал важна държавна задача. След него Царицата, отивала да провери вечерята и така и не се връщала. След тях и слугите, тихо се измъквали и оставали само Принца и Принцесата.
Той разказвал, а тя го гледала с влюбени очи.
Имало още един човек, който оставал. По-малкия брат на Принца. Само, че той не слушал историите. Гледал, без да чува нищо, а очите му не се откъсвали не от брат му, а от Принцесата.
Така понякога прекарвали цялата нощ, а на сутринта Принцът скачал на коня и отново тръгвал да търси своята Принцеса.
Минавали години, а Принцът не намирал своята принцеса. Царят и Царицата напразно очаквали Принца да си намери принцеса. Остарявали и искали, да са сигурни, че ще оставят царството в сигурни ръце. Искали да видят трона подсигурен с наследник.
Извикал Царят Принца и му дал срок да си намери принцеса. Принцът се съгласил, но обяснил, че вината не е в него. Всички принцеси били заети. Колкото и да търсел, все нещо се изпречвало на пътя му, но щял да се справи. Не бил по-лош от другите принцове и рано или късно , щял да намери принцеса.
Качил се на коня и заминал. Много пъти заминавал и се връщал, след това без да е намерил принцеса. Много пъти Царя удължавал срока, но накрая му писнало и извикал по-малкия Принц.
-Реших да променя завещанието си и да направя теб престолонаследник.-казал тъжно Царят. –Искам на трона да ме смени сериозен и отговорен наследник. Брат ти освен за приключения и турнири, за нищо не става. От години една принцеса не може да намери. Всички принцове си намериха, само за него нямало. Търси я из целия свят, а не вижда, че тя го чака тук от години. Слепец е той и не заслужава трона. Ти ще си следващия цар, но при едно условие. До три месеца искам да си намериш принцеса. Няма да ти е трудно, защото вече си я намерил, доколкото разбирам от езикът на любовта.
-Хубаво тате, но.... – смутил се Принцът.- Само, че има един проблем. Тя и Принцесата е сляпа и ще трябва да си потърся друга.
След това по-малкият Принц, яхнал коня и заминал по широкия свят да търси своята Принцеса. Сражавал се с дракони, въображаеми или реални. Водил битки, въображаеми или реални. Участвал в турнири, въображаеми или реални. Превземал кули, въображаеми или реални и пленявал сърцата на принцеси, въображаеми или реални.
Минали много години, а....

.

11 коментара:

  1. а... едно е да чуеш, друго е да видиш, трето е и двете, а четвърто да се опринцесиш :)))

    ОтговорИзтриване
  2. :) хубава приказка!
    Горката принцеса... така ли ще си остане да чака и няма ли да стане царица накрая :)

    ОтговорИзтриване
  3. Трудно е да се влюбиш в човек, с който си свикнал... пък и не се дърпа :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Предлагам продължението да е според очакванията ни : ))

    ОтговорИзтриване
  5. ..."той търси нея, тя търси друг, той пък търси друга...и т.н."

    ОтговорИзтриване
  6. @Кръстю,ами не е лесно:)
    @Руми,така е не само в приказките:)
    @marta,ами сигурно, някой ден ще стане царица, но дали ще се радва.
    @slavuncho,така е. Дори не го забелязваш:)
    @diandra,не пиша продължения. Не се получават, а ине всички приказки са с хубав край.
    @Svetla,все някога ще се намерят. Земята е кръгла и дори и слепи имат шанс.Дори и слепи

    ОтговорИзтриване
  7. Понякога те имат по-голям шанс :))))

    ОтговорИзтриване
  8. А когато се намерят и си свикнат, дали няма да спрат да се забелязват?! Когато едно нещо не е предизвикателство, то не е интересно.
    И тази приказка отива в любими :)

    ОтговорИзтриване
  9. Хубава приказка. :)))
    А е и страшна.
    Всъщност доста е страшна, като си помислиш за "слепотата" на хората :)

    ОтговорИзтриване