Лично пространство

Напоследък често попадам на материали в пресата или в нета за пикантни истории от живота на други хора. Дали истински или измислени, всички те нарушават едно основно право на всеки човек- правото на лично пространство.
От една страна медиите, използват воайорските нагласи на голяма част от хората, за да повишат интереса към себе си. От друга много хора с охота сами предоставят такива материали, за да извлекат полза или да спечелят известност.
Отговорността за такива публикации, носят основно медиите, но дали някой им я търси? Принципът на личното пространство е в основата на едно нормално общество, но никога в човешката история, не се е спазвал.
Не са виновни и самите медии, защото те просто правят неща, които не се санкционират. Държавата, вместо да е защитник на личното пространство, използва всяка възможност, за да проникне в него.
Дори и в страни, които твърдят, че да демократични и свободни, навлизането в личното пространство се практикува, под един или друг повод.
През лятото гръмна скандалът с медийната група на Мърдок. Съвсем свободно са събирани данни за хиляди хора. Това е ставало със знанието и участието на хора на държавна служба, а институциите са се правили на слепи.
В някои периоди от животът си, съм мислил, че все пак при събиране на информация за престъпления, навлизането в личния живот е допустимо. Винаги обаче това е било само за момент. Дори и при разследване на най-ужасно престъпление, освен предполагаемият виновник, под лупата попадат и невинни хора, а това е недопустимо. Както и да се съхранява тази информация, това е неоправдано.
Чувал съм и твърдения, че публичните личности, не трябва да имат личен живот. Според мен, това е глупост. Публичните личности също имат право на лично пространство, както и всеки. Всяко проникване в него, независимо дали е принудително или доброволно, деформира и човека, в чието пространство се навлиза и този, който наднича.
Самият аз нямам от какво да се пазя, или страхувам, но принципът е, че личното пространство, трябва да е забранена зона и влизането в него, да се преследва строго. Всяко изключение води след себе си други и други и оправдава неща, които никой не би искал да се случат на него.
Помня една случка от преди много години. Подобни неща сигурно са се случвали и на някои от вас.
Преди много години, когато бях хлапе се влюбих. Детска работа, със срамежливи погледи, смутено мълчание и дълги разходки. Виждахме се всеки ден, но и си пишехме. Предавахме си скришом на малки листчета, пълни с объркани думи. Всъщност тези листчета са това, което ме накара да пиша днес.
Чаках малките листчета с нетърпение и ги пазех до сърцето си. Ставаха все повече и повече и в един момент помислих за скривалище. Опитвах на много места, но нито едно не ми се струваше достатъчно сигурно и тайно. Накрая намерих, но само след седмица се оказа, че съм сбъркал. Всъщност ако ги бях държал в къщи при моите лични неща, никой никога не би ги видял, но се случи друго.
Намериха ги съученици и беше доста неприятно. Преживях го тежко, на заради себе си, а защото това засягаше и друг човек. Не можех да набия всички, а след седмица случката се забрави, но тогава научих един урока.
Научих, че дори невинната небрежност към част от личния живот на друг човек, може да бъде доста болезнено за него. Никога след това, не съм съхранявал каквато и да е информация свързана с друг човек. Дори писмата от електронната поща, трия веднага след прочитането им. Дори и най-невинните, не са моя тайна, а принадлежат и на друг. Научих, че дори и случайно попаднали ми фрагменти от живота на другите, не са мои и се опитвам да ги забравя. Понякога не успявам, защото съм реален човек, но след това нося дълго чувството за вина.
Мисля, че повечето хора мислят поне подобно на мен, но това не променя света. Не става въпрос дори за законите и мечтите на някои политици за тотален контрол. Става въпрос за личното ни поведение и отношение. Нещата започват и завършват там.

6 коментара:

  1. Интернет, за съжаление, стимулира този начин на поведение. Преди време имаше някъде статия за това, че ако на хората леещи помия, държащи се нагло и прекрачващи границите в нета им се предостави възможност да го направят лично и очи в очи с човека, съвсем нямаше да е така.

    ОтговорИзтриване
  2. Споделям вижданията ти. Вероятно, ако публично стане на въпрос и още много хора ще ги споделят, но се чудя колко от тези хора ще го направят с цел да предпазят другият/ другите. По- скоро биха го направили само и единствено заради себе си и точно в това пречупване е масовият проблем. Ако се интересувахме повече и от другите като информация за тях, която трябва да пазим, света би бил много по- различен ...

    ОтговорИзтриване
  3. @presly , не винаги. Наистина в нета разстоянието и понякога анонимността освобождават поведение, но хората са същите, които виждаме по улицата.
    @Omnia ,може би трябва лично да изпиташ нещо, за да разбереш как се чувстват другите. Само,че и тук важи : "На мен не може да се случи.".

    ОтговорИзтриване
  4. Отговорността за съществуването на клюкарските медии е в голяма степен и на потребителите им. При демократичните условия на свободния пазар съществуването им е неизбежно, разбира се ;-)

    ОтговорИзтриване
  5. Знаеш ли, като човек изучаващ право, но и имащ връзка с журналистиката, на вниманието ми се набива това, че твърде много информация попада в публичното пространство,а не там й е мястото...
    За мен обаче е нарушаване на личното пространство са и голяма част от новините. Например ситуация в , в която някой загива и интервюират семейството му- твърде е лично, за да го превръща някой в публично достояние...

    ОтговорИзтриване
  6. @ivo_isa , понякога се замислям какви сме всъщност. Ако погледнем от каква най-много се интересуват хората в нета, картинката не е много розова. При медиите, можем да говорим за преднамерено манипулиране на вкусовете, но в нета всеки сам избира, а нещата са същите.
    @Лейди Инсомния , да това гадно, но не спира. Отново всичко е въпрос на лично поведение. Дали ще подмина подобни "новини" или не, зависи от мен. Аз лично от години почти не съм пускал телевизора.

    ОтговорИзтриване