Детската агресия

В последните седмици в медиите попаднах на поне два случай с проява на нечовешка жестокост от деца. Първият беше по-шумно разискван, но вторият беше не по-малко жесток.
Предполагам, че ще има и нови. Детската агресия е част от днешния ни ден, а като причини се изтъкват много неща. Като се почне от филмите и игрите, мине се през семейството, училището и обществото, та се стигне и до мъгляви световни тенденции.
Всъщност агресия в децата винаги е имало и ще има. Няма как да си кривя душата и да кажа, че сме били агънца навремето. Биехме се често и понякога имаше и сериозно пострадали. Не колкото сега, но и тогава някои си вдигаха самочувствието, като носеха ножове и боксове и ги използваха. Не всички бяха такива, но ги имаше. Забелязал съм и нещо друго- веднъж тръгнали по пътя на агресията спрямо другите, връщане назад няма. Поне аз не мога да се сетя, за някой, който се е излекувал.
Все пак разлики има. Изблиците на агресия се случваха по-рядко, но може би на първо място не е честотата на конфликтите. На първо място е степента на агресията. Днес тя е в пъти по-силна, отблъскваща и плашеща.
Друга разлика е в причината за конфликтите. Навремето се биехме, за да се покажем пред момичетата, да защитим приятели или да установим някаква йерархия в класа или на махленско ниво.
Днес тези причини остават, но към тях се добавят още. По-лошо е обаче, че днес към всяка от причините се прибавя и омраза. Омраза не към отделен човек, а към целия свят.
Не зная, откъде се появи. Някога ни учеха, че трябва да мразим половината свят. Да мразим онази другата половина, която не била класово осъзната.
Не успяха да ни научат. Дори и най-заслепените партийни функционери, не мразеха другия свят, а му завиждаха. Завиждахме, за колите, хубавите дрехи, музиката. Завиждахме за възможността им да пътуват където поискат по света. Завиждахме, но не мразехме.
Времената се промениха. Получихме възможност и ние да организираме живота си, както хората, на които завиждахме. Само,че не се получи.
Няма да се ровя днес в причините. Не, че не са важни, но по-важното е, че в резултат започнахме да мразим. Не някой конкретно, а целия свят.
Започнахме да мразим и пренесохме омразата и в отношенията между нас, а омразата и агресията са неразделни.
Днес когато се чудим и ужасяваме от това, в което се превръщат децата, няма нужда да се чудим кой е виновен за това.
За детската агресия, не са виновни филмите, игрите, семейството или училището. Не е виновна и държавата. Има само една причина и един виновник. Това е омразата, която е във нас самите.
Когато хората, които ни управляват, демонстрират на всяка крачка и във всяко изказване омраза това е пример за децата.
Когато на улицата най-честото, което виждат са изблици на омраза, дори при най-дребните конфликти, това е пример.
Заразно е, а както споменах в началото, веднъж покълнала в човек агресията и омразата, остават за винаги. Не се лекуват, не изчезват с възрастта, а се превръщат в модел за поведение. Превръщат се и в пример, за децата от следващото поколение.
Често чета, че като се сменят поколение или две, нещата ще се променят. Да, разбира се. Ще се променят, но не както очакваме. Агресията и омразата ще се разрастват. Ще се разрастват и ще стават все по-жестоки и плашещи. Ще се разрастват, защото все повече хора, ще могат единствено да мразят.
Красиво бъдеще ни чака, нали?

13 коментара:

  1. Е, все пак има нещо (по-вероятно неща), което генерира, или поне катализира тази тотална омраза...

    ОтговорИзтриване
  2. Владо, не съм съгласен. Най-малкото защото поставяш знак за равенство между омразата и мразещия.

    ОтговорИзтриване
  3. На времето искахме да ставаме летци,доктори ,а сега децата искат да стават мутри.Според мен лакомията за пари е най голямата причина за тази омраза.

    ОтговорИзтриване
  4. И точно оня свят дето някой му били завиждали, хора с манталитет на маймуна, за които стандарта на живот се измерва в дънки и банани, точно оня свят донесе всичката агресия и зло не само на нас а и на целия свят.

    ОтговорИзтриване
  5. Един бегъл поглед върху историята в последните 1-2 хиляди години показва, че всичко си е в реда на нещата.

    Напевите "като днес не е било никога" са неоснователни.

    ОтговорИзтриване
  6. Хайде и аз, "барабар петко с мъжете", да вметна нещо.
    Темата е ужасно голяма и не може да се обобщи с един етикет "мразят себе си" - много хора се мразят, но не убиват (при повечето агресията се проявява в психични атаки към останалите). Посегателството върху личността на друг, само по себе си, говори за психичен проблем. Той пък от своя страна, може да се отключи по всяко едно време и никой не е застрахован от това. Не само гените са носители, но и средата, характера също. Факторите са много, а в детска възраст (до 21 год.) е най-вероятно (поради крехката идентификация) да се проявят. Започва се с насилие върху животни (винаги). Ако това убегне от погледа на родителите или те самите го смятат за нормално, последствията са логични. Но пак казвам, никой не знае кога може да убие човек (не дали, а кога, защото всеки може, човекът е хищник). Единственото, което го спира, е социалната му принадлежност и нейните правила. Забрави ли за това, той влиза на мига в животинската си природа и действа по техния закон. А защо забравя, че е човек? Защото това е крясък, че не чувства обичта на другите хора (при животните има само една потребност, физиологична, но при човекът са пет, една от тях е обичта). Казали са хората, "гладен човек, жив дявол", а под глад се има предвид не само храна, а и любов.
    И накрая (че то стана пак ферман), да подкрепя твърдението си, че всеки може да убие, просто не знае кога: един от въпросите в психо-тестовете е "бихте ли убили"; отговор "не, никога" се интерпретира като лъжа. Изобщо "никога" и "винаги" са си чиста проба лъжа за психологията.
    Затова във всеки пост призовавам: "обичайте другите и бъдете обичани".

    ОтговорИзтриване
  7. Прекрасна публикация! Накара ме да се замисля над много неща...!

    ОтговорИзтриване
  8. Владо, омразата не е в нас! Тя се възпита, също както и обичта към ближният. Затова не съм съгласен с тебе. Детският ум, се моделира като глина, ако от малък възприема агресия и омраза и няма коректив и детето става агресивно. Затова си мисля, че за агресията на младежите основно вина носим ние. Когато няма контрол върху детските възприятия, това което те научават от телевизията, киното, интернет и улицата приемат като нормално. А всички знаем, че от там бълва насилие и порно.
    И да уточня, не съм пуританин.

    ОтговорИзтриване
  9. @Кръстю ,има, но това е дълга тема и ще пиша някой друг път.
    @gost , не знак за равенство. Те са свързани. Едното не може без другото.
    @tonino , и това е причина, но познавам деца на заможни родители, които имат всичко, но мразят дори родителите си.
    @Stamofff , не мисля. Според мен омразата идва от неспособността ни да изградим нашия живот. На крива ракета космосът и пречи.
    @Reza , за някои неща е така, но за това просто съм живял достатъчно, за да направя сравнение. Не идеализирам миналото и много от нещата днес са по-добри. Само,че ако не виждаме и лошото и не се опитваме да го променим, то ще се натрупа в настоящето и бъдещето. Днес става точно това.
    @Svet Lana к, психичната атака, не е по-малко опасна от физическата.Иначе не всеки е поддатлив на омразата, но тръгнеш ли по пътя и не спираш докато не унищожиш и себе си. Ще ти призная, че като малък съм присъствал на мъчения на животни. Не съм участвал лично, но не съм се и противопоставил. Децата, които го правеха, са били и наказвани и порицавани, но не се променяха и искаха да го правят отново и отново.
    @Albena Weibel , благодаря. Винаги казвам, че текстовете сами по себе си не праван нищо, освен да отключат ако могат това,което е вътре в четящите.
    @Николай Григоров ,ами аз пък ще кажа, че точно това, че не си пуританин те спасява. Знаеш, че най-жестоките хора в историята са изразнали в семейства, където контролът и строгостта са били на прекалена почит. В този смисъл, самота агресия при децата не е проблем. Това е начин да изпуснат парата. Проблем е, когато стане редовно и се търси.

    ОтговорИзтриване
  10. Много обширна тема, Владо. Бях написал преди година нещо подобно, но не го пуснах. Аз смятам, че преди 20 години хората бяха...хора, а може и да съм се заблуждавал. Но сега е нещо страшно. Тази седмица един едва не ме уби с колата си. След удара избяга, без да спре. Какво да кажа повече? Децата виждат това и копират.

    ОтговорИзтриване
  11. Агресията е един от инстинктите, с които се раждаме. Подлежи на култивиране. Но, ако в родителите, учителите, средата, обществото има културни дефицити или направо липсва култура? Ясно е, че индивида в такива условия няма как да премине естествените етапи на своето развитие и култивиране. А кои са те? В началото на развитието на индивида агресията е на физ. ниво, инстинкт с цел самозащита. Следва етап на вербална агресия, когато се усвои речта. Консервативното възпитание учи децата да излизат и решават конфликтите си с думи, а не с юмруци и физ. насилие. А съвременните "идеали" в обществото ни са на принципа на примитива "Бий, за да те уважават!" и "Правото на силата, а не силата на правото!". И идва ред на последният етап, когато индивида изгражда агресията на социално ниво. Какво друго да се очаква от едно дете, навлязло в пубертета в нашето общество освен агресия към социума, който през по-голяма част от живота му е бил безразличен, не му е показвал никакви цивилизовани модели за отреагиране на конфликт/сблъсък освен първончалните родителски традиционни забрани "Не! Не прави това! Не така!". А как?! Няма отработени модели на повдение, няма идеали, няма идоли, няма авторитети в обществото ни... Има само една ценностна с-ма на задоволяване на материалните потребности и една свобода, която надскача възможностите на индивида да я понесе. Детската агресия днес е сблъсък на точно тази чалга материална култура, "излишната" свобода и традиционното българско забранително възпитание вместо поощрително, възпитаващо личности от индивиди. Чипът в главата на българите отдавна е за смяна, софтуерът не можа да рестартира след 10-ти...

    ОтговорИзтриване
  12. @Точка, чел съм и книгата. Когато затворих последната страница, не мислех за децата, а и за възрастните. В същите условия те биха сътворили още по-ужасни неща и са го правили многократно. Има и нещо, което остава встрани. Всъщност при агресията винаги водещите са единици. Агресията е в тях, а останалите ги следват, като стадо. Това поведение ме притеснява най-много.
    @Емо, не всички. И тогава си имаше изроди и не вярвам процентът да е бил по-малък. В момента , както казах, а и е писано в линка на Точка, проблемът е, че отклоняваме поглед и отминаваме или следваме, като стадо.
    @Ев , само една забележка."Бий, за да те уважават!", не е съвременно, а анахронизъм, към който се връщаме периодично.
    @

    ОтговорИзтриване