Анализ

Един ден таралежът се събудил сутринта и усетил, че е зле. Почувствал се странно, но не знаел причината. Нищо не го боляло, нямал температура, а не бил и уморен. Дишал нормално и сърцето му биело бавно. Бялото на очите му било бяло, а червеното на езика му , червено. Иглите му били твърди, остри и блестящи, а на лапичките нямал дори един мазол.
Огледал се таралежът в огледалото, пък си полегнал отново. Дремнал час, дремнал два, но не се почувствал по-добре. Излязъл навън и се разходил, но отново усещал,че нещо не е в ред.
Тогава решил, че е време да потърси помощ. В гората, кой какъвто и проблем да имал се обръщал към Бухала. Знаел много, а и на видът му всявал доверие и респект. По какъвто и повод да подхванели разговор или спор, винаги последната мъдра дума била на Бухала. Знаел всичко или почти всичко за Земята, звездите, полето и гората, за планините и реките и моретата. Знаел математиката и всички останали науки, а когато се наложело и лекувал даже.
-За какво идваш, Ежко? - попитал Бухалът, когато го видял.
-Нали знаеш всичко?- сопнал се Таралежът.- Трябва да знаеш и това.
-Спокойно, Ежко! Нервен си, а това не е полезно. Първо не зная и не мога всичко. Зная много, но не всичко. Силата ми е, че към всичко прилагам научните методи. Събирам колектив, описвам проблема до най-малките подробности, анализирам всичко, разглобявам и сглобявам, докато открия и отстраня причината. Мога да открия и реша и твоя проблем, Ежко, но за целта ми е нужна информация.
-Значи, ако ти кажа какво ми е, ти ще ме излекуваш? - зарадвал се Таралежът. - Да не губим време тогава. Чувствам се зле. Сега започвай лечението!
-Чакай, Ежко! Така не става! Първо трябва да свикам научни съвет. След това.... Ще видиш какво следва.
Бухалът извикал на помощ, мечката, заекът и костенурката. След това разграфил по един лист за всеки и въпросите към Таралежа завалели. Питали го всичко, а той съвестно отговарял, докато купчината листа станала по-висока от него.
Тогава съветът начело с Бухалът се събрал на съвещание. Цял час се съветвали, но без резултат. Върнали се при Таралежът, разграфили нови листове и започнали да го оглеждат. Не останало нито кътче от него, което не било прегледано и опипано, а всичко прилежно се записвало.
След това съветът се събрал на ново съвещание. Умували час, умували два, но нищо не измислили.
-Лоша работа, Ежко!- обявил Бухалът.
-Знаех си!- посърнал Таралежът.- Знаех си, че е нещо сериозно, но не ме жалете, а казвайте направо!
-Ежко, много бързаш!- отговорил Бухалът.- Още не сме установили, какво ти е. Събрахме много информация, но не е достатъчна за да направим извод. Налага се да продължим с анализа, но ще променим методите. Сега ще те нарежем на малки парченца, ще ги изследваме поотделно, докато открием проблема. Ще го отстраним, а след това ще се глобим отново. Не се притеснявай, за нищо. Местото на всяко парченце ще бъде описано старателно и грешки са изключени.
-Ще ме режете ли?- скочил уплашен Таралежът.
-О, не!- поправил го Бухалът.- Това е просто обикновен анализ, последван от синтез. Хайде да започваме, че времето върви, а едно забавяне, може да е фатално за теб!
Само, че Таралежът бързо скочил на крака и побягнал навън.
-Добре съм! Добре съм! Добре съм! - викал той и тичал, колкото му държат краката.
-Излекувахме го, колеги! - засмял се Бухалът.- Зайо, отбеляза ли часът? Не разбрахме причината за болестта, но затова пък имаме достатъчно данни. Пълната им класификация ще отнеме две години, но ние не се боим от работа и проблеми. А сега нека починем и продължим обсъждането утре. Заслужихме си почивката!