Хората се страхуват от много неща. Всеки има свои страхове, а безстрашни хора няма. Някои се страхуват от толкова обикновени неща, че за околните е необяснимо. Понякога е страхът е необясним и за самите тях, но съществува и не могат да се преборят с него.Хората се страхуват от паяци, от котки, от затворени пространства или пък от открити. Страхуват се от високото, от болката, от това да не останат без работа, да не загубят любовта и още хиляди неща.
Вчера след един разговор си спомних, че съм писал преди време за страха.
Страх
Аз съм страхлив човек. Страхувам се от много неща. Не съм безстрашен, но пък в ежедневието, почти няма човек, който ме е виждал уплашен. Опитвам се да контролирам страха и поне външно успявам. Спомням си навремето, че се страхувах от високото, но пък се катерех до върховете на дърветата в двора. Не за да се покажа, а за да преодолея страха.
Човек може да го направи, поне повечето от нас. Дори и когато страхът е болестно състояние, има хиляди примери, които показват, че е възможно да се преборим.
Страхът е предпоставка за външен контрол и като такъв е използван винаги. Властта в човешката история, почти винаги се е крепяла на страха. Дори и днес, когато говорим, че живеем в демократично общество, страхът си остава фактор, влияещ на поведението ни.
След вчерашния разговор обаче се замислих за друго. Замислих се всъщност кой е най-големия страх. Кое е това нещо, което винаги ни прави управляеми.
С времето човечеството е успявало да преодолее много от страховете си. Може би някой ден ще успее да контролира всички?
Не зная, но установих поне за мен, че има един единствен страх, който никога няма да мога да преодолея. Той не е свързан с мен. Свързан е с близките ми. Нещата насочени срещу мен, мога да преодолея, но страха за близките, никога не съм успявал. Няма и да успея, каквото и да правя. Мисля, че това важи и за повечето хора.
Често слушам и чета, че хората са лоши, но този страх опровергава нещата. Той е част от всеки човек и винаги ще съществува.
Само дето властта според мен не се крепи толкова на страха,(който е помощно, респектиращо средство) колкото на желанието за властване на почти ВСЕКИ....Дълго е за обяснение, накратко - роденият в килия мечтае да стане надзирател (смях)
ОтговорИзтриванеСтрах е другото име на любов. Когато обичаш някого, те е страх да не му се случи нещо. А подозирам, че другите видове страх - като фобиите - идват всички от този основен вид страх. Аз се изненадах, когато прочетох в една от книгите на Ошо (а на него му имам пълно доверие), че страхът и любовта са една и съща енергия - в единия си край тя е страх, в другия - любов. И ако успееш да трансформираш страха, да го осъзнаеш, той се превръща в любов. Но това за мен все още е само теория, аз също се страхувам. И така е - хората не могат да бъдат лоши, лошотията е от някакви наслагвания върху тях, които ги объркват. В същността си всеки е добър - аз го вярвам.
ОтговорИзтриванеМисля, че всичко идва от контрола. Малките деца не се страхуват, защото не предполагат какво би могло да им се случи (няма го опита). Ситуации, които не сме могли да контролираме, създават предпоставка за рецидивен страх в последствие. Страхът може да бъде лекуван с поставяне (умишлено или не) в сходни ситуации, до преодоляването му. Страх за хората, които обичаме - да, нямаме контрол върху обстоятелствата, но можем да помагаме, според силите си. Когато човек е емоционално обвързан с някой, той умее да предвижда опасни обстоятелства (и не само опасни). Тази прогностичност е необходима стойност на променливите в уравнението. Вероятността да се случи или не, е фактор, който контролира страха... И изобщо, колкото повече го мисли човек, толкова по-силен става страха. Вярата в собствените сили и приемане динамичността на обстоятелствата са пътят към изолиране на ирационалния ступор.
ОтговорИзтриванеи така, ако любовта е страх, то тогава какво е ревността?
ОтговорИзтриване;)
и що за състояние се нарича това, когато любящия те (най-често родител) те тормози по три пъти на ден с въпроса "как си" с надеждата да му споделиш, че си зле, за да може да ти натресе услужливо "помощта" си (от която нямаш нужда за нищо на света)- мисля, че това е болестна параноя и отказ да разбере, че детето му е отделна личност, особено когато отдавна вече е навършило 42 и под собствените си грижи е милион пъти по-здраво, по-щастливо и по-уредено от времето, когато е било с този "родител"
:)
страхът се преборва с разум, а разумът ти е необходим в момента, когато "лошото" ти се случи, за да се справиш със ситуацията, а не да я отричаш
:)
:) И аз имах, имам и ще имам страх от високо. Все пак, живота така се завъртя, че и в армията, после и в „цивилизацията“, често се налагаше да „забравям“ за него. Не съм го преодолял, но ако се наложи - забравям...
ОтговорИзтриванеСкоро, по повод на предстоящия тогава ремонт на физическото ми тяло, се изреди сума ти народ да ми обясни колко страшно, рисковано, самоубийствено и т.н. ще е, ако легна на масата. Май никой не разбра обясненията ми, че ако трябваше да си слагам силиконови цици и при най-малкия намек за риск нямаше и да си помисля за подобна интервенция. Чудеха се защо съм усмихнат и в добро насдтроение. Просто бях приел необходимостта.
Та, ако се върна към височината. Не бих се качил и на високо, за да преодолея „нещо“, но ако трябва, ако е необходимо, ще го направя. Ще го направя и ако искам да видя как изглежда пейзажа от високо :)))
Страха трябва да се преодолява... Особено когато е основателен
ОтговорИзтриване@Кръстю,почти всеки, но не всеки. А страхът го има във всеки.
ОтговорИзтриване@vira111, точно добротата и способността да обичаме ни правят управляеми. Не звучи красиво, но е така.
@Svet Lana , страхът може да бъде лекуван, но няма как да контролираме, една реална опасност за близките ни. Дори да е въобръжанема, няма как да я пренебрегнем.
@gergana , някой ден и децата стават родители и започват да се държат по същия начин.
@slavuncho ,ако е необходимо, да. Тогава страхът просто го няма. Той самият се страхува от действието.
@ivo_isa,аз бих избрал думанта "може". Може да се преодолява, а не трябва.
"Той не е свързан с мен. Свързан е с близките ми. Нещата насочени срещу мен, мога да преодолея, но страха за близките, никога не съм успявал."
ОтговорИзтриванеВярно и в същото време тъжно, защото хапче или рецепта няма ... :(