Празната чиния

Имало едно време един цар. Царувал над малко царство някъде накрай света, но това не му пречело, да се чувства велик. Обичал да се хвали и го правел всеки ден. Понеже рядко му се отдавало да се хвали пред другите царе, правил го пред поданиците си. Имал си и платени ласкатели в двора, но те не му били достатъчни и винаги, когато имал възможност, царят се хвалел и сам.
Това не му стигало, но и обичал да тормози поданиците си. Винаги, когато имал възможност, Царят унижавал поданиците си. Унижавал ги, изтъквайки собственото си превъзходство. Унижавал ги и лицемерно се оплаквал, колко несправедлива била съдбата към него, обричайки го да управлява, толкова прост народ.
С годините Царят ставал все по-изобретателен. Всеки ден измислял, нови и нови унижения. Всеки ден се ядосвал, че народът все повече го ругаел и в отговор измислял ново унижения.
Хората ругаели, но търпели. Страх ги било да се обадят, а и дори да се обадели нямало резултат. Царят слушал само своят глас и виждал само своето отражение в огледалото. Не виждал хорската мъка, не виждал бедността. Всъщност това не го интересувало. Такъв прост народ, който не го разбирал, си заслужавал съдбата.
Един ден Царят извикал глашатаите си. Изпратил ги по всички краища на царството, за да обявят царската му воля.
Царят канел всичките си поданици на пир. Не казвал какъв е повода и хората се учудили. Не вярвали на царя си, защото знаели, че не обича да дава, а ако го направи, след това си го взима многократно от тях. Все пак много хора отишли от любопитство.
Събрали се гостите, седнали на масите и Царят дал знак, пиршеството да започне. Само че,....
Само,че когато хората погледнали в чиниите си, видели, че са празни. Всъщност не всички чинии били празни. Чиниите на Царя и ласкателите му, били дори препълнени, но това не можело да утеши другите. Вдигнала се глъчка. Хората тропали с празните чинии и питали защо са празни.
-Защото сте идиоти! - засмял се Царят.- Защото сте глупаци, които вярват, че ще напълня чиниите на хора, които ме ругаят. Защото аз така желая и мога да правя, каквото си поискам. Искате да лапате, но няма. Не сте заслужили пълни чинии. Вярно, че вие се създали всичко, което е на тази трапеза, но то е малко и не стига за всички в царството. Стига само за тези, които аз посоча. На който не му харесва, да си върви, не само от трапезата ми, но и от царството ми.
Част от хората бързо се ориентирали и аплодирали думите на Царя. Техните чинии също били напълнени, но повечето хора, били разгневени.
Глъчката се усилила и хората започнали да се бунтуват, но царската стража, чиито чинии също били пълни, бързо въвела ред. Някои пък бързо се ориентирали и аплодирали думите на Царя. Техните
Настъпила тишина и тогава думата взел Шутът. Неговата чиния била празна, защото предишния ден бил разсърдил отново царя, но настроението му било прекрасно.
-Глупаци сте!- обърнал се Шутът към хората.- Глупаци сте, защото протестирате, срещу празните чинии. Глупаци сте и неблагодарници! Защото вместо да ругаете Царя за празните чинии, трябва да му благодарите. Да му благодарите за това, че откровено ви показва, колко струвате за него. Да благодарите за това, че ви показва, какъв е и на какви хора държи. Нека всички дружно благодарим на нашия Цар и похапнем, каквото сме заслужили.
Историята не помни, какво се е случило след това. Разказват, че от другият ден царството имало нов шут. Може и да е вярно, защото правилото, че шутовете могат да казват, каквото поискат безнаказано важи само, когато са попаднали на добър цар.
Само че, добри царе има само в много, много старите приказки. Останалите царе не са нито добри, нито лоши. Те са такива, каквито хората в царството са си заслужили.