Случи се отново. Една звезда се откъсна от тъмното небе. Полетя над черната земя разпръсквайки искри и се стопи.Небето озарено за миг, отново стана черно. Замръзна уморено очакващо деня. Звездите ги нямаше. Бяха скрити някъде или може би вече бяха паднали всички. Никой не знаеше.
Когато звездите започнаха да падат преди година, всички се радваха на гледката. Всички освен астрономите, които твърдяха, че се случва нещо невъзможно. Показваха звездните снимки и твърдяха, че всички метеоритни потоци са далеч от Земята. Твърдяха,че това е някаква оптична илюзия, която никой не може да обясни.
Всеки ден се публикуваха нови теории, но само за да се заместят на следващия ден с нови. Също толкова фантастични, но и неверни.
А звездите продължаваха да падат....
Падаха всяка нощ. Откъсваха се от небето, изгаряха в поток от искри и изчезваха. Понякога самотни, а друг път по цели дузини. Всяка нощ....
В началото хората се радваха на гледката. Седяха по цели нощи впили поглед в небето и знаеха, че няма да бъдат разочаровани.
Радваха се, докато един ден радостта прерасна в паника. Някакъв учени с любителски телескоп беше установил, това което астрономите бяха пропуснали. Падащите звезди не бяха оптична илюзия, а истински звезди. Повечето бяха на светлинни години от Земята и малко специалисти знаеха имената им.
Бяха далече. Бяха, защото вече не бяха на местата си. Бяха изчезнали и никой не знаеше къде. Не бяха погълнати от черни дупки, не бяха и избухнали. Просто бяха изчезнали, без никой да знае защо и къде.
Скоро и други потвърдиха откритието. Звездите изчезваха без следа. Изчезваха не единици или дузини. Всяка минута изчезваха хиляди звезди. Някои малки и толкова далеч, че никой не забелязваше липсата им. Други близки и познати от векове.
Най-странното беше, че оставащите не променяха поведението си. Не минаваха на нови орбити, не се сблъскваха или откъсваха от планетните системи. Все едно оставащите не забелязваха липсите.
Паниката завладя света за часове. Борсите се сринаха, правителства падаха, а новоизлюпени пророци натрупаха милиарди за дни.
Звездите падаха всеки ден, а паниката се увеличаваше, но това беше до време. Земята си беше цяла, звездите макар и красиви бяха твърда далеч. Не бяха нужни и сигурно можеше без тях.
Паниката затихна и падащите звезди станаха просто атракция, до деня, в който изчезна Луната. Астрономите нямаха обяснение. Просто потвърдиха факта, че мястото е празно. След това се заровиха в сметките и забиха очи в телескопите. Компютрите работеха денонощно, за да пресметнат различните модели, но всички се оказваха грешни.
Предполагаха, че ще дойде ден, когато и слънцето ще изчезне, но сроковете бяха от месеци до милион години.
Никой не реагира на тези сметки. Хората бяха претръпнали и вече им беше все едно. Нощите ставаха все по-тъмни и вече никой не ги прекарваше в чакане на падащи звезди. Небето опустяваше, а сутрин хората преглеждаха в пресата, колко звезди са изчезнали.
Рядко се вълнуваха и то само, ако изчезнеше някоя, чието има знаеха всички. Скоро вече никой не се интересуваше от това. Животът продължаваше и хората установиха, че могат без звездното небе. Спокойствието се нарушаваше само от поредната прогноза, кога ще изчезне Слънцето, но това беше за кратко. Нали Слънцето още беше там горе, пък и щом можеха без звезди, щяха да се справят и без Слънцето.
Една звезда се откъсна от тъмното небе. Полетя над черната земя разпръсквайки искри и се стопи.
Небето озарено за миг, отново стана черно. Замръзна уморено очакващо деня. Звездите ги нямаше. Бяха скрити са се някъде или може би вече бяха паднали всички. Никой не знаеше.
Никой не се интересуваше вече от звездите и само много много рядко, някой млад влюбен предлагаше на любимата, да прекарат нощта на открито, търсейки някоя останала звезда.
-Ти пък!- смееше се девойката.- Какво звезди? Всички знаят, че отдавна не е останала нито една.
-Останала е! Всъщност останали са повече и аз зная къде се крият. Крият се в очите ти и само нощем, когато всички спят, а ние сме сами, могат да се видят.
Кой знае? Може би пък звездите наистина бяха отишли там? Може би....
Много хубав текст :")
ОтговорИзтриванеТова ми напомня на един момент, в който аз ходих да гледам падащи звезди с любим човек. Лошото е, че както на небето, така и в очите ни те са нетрайни и изтляват твърде бързо.
Браво, Владко. Текста е прекрасен! Явно грипа е отпушил, творческият ти потенциал :) .
ОтговорИзтриванеЧестита Коледа Влади! Много интересна публикация! Толкова рядко явление са падащите звезди, а толкова красиво! И...има поверие, че ...когато видиш падаща звезда и си пожелаеш нещо, ...то винаги се сбъдва!
ОтговорИзтриванеПриятна седмица, изпълнена с много предновогодишно настроение!
@lenival,да но миговете си струват.
ОтговорИзтриване@Николай,ами ако си принуден да пазиш стаята нямаш голям избор, какво да правиш.А иначе текста е от вчера. Тогава си бях здрав:)
@Albena Weibel ,Честита Коледа! А падащи звезди винаги ще има. Ще ги има и желанията на хората.
ах, че красиво!
ОтговорИзтриванеКрасиво е,Влади! А ми докара едни философски тъжни мисли... Страшно е, когато не забелязваме дребните загуби, подминаваме ги, че са дребни, докато не се окаже, че всъщност сме загубили капка по капка нещо голямо...Понякога с лека ръка решаваме, че можем без едно, без друго, което е внасяло светлинката на мислите в живота ни и се оказваме сами със себе си.Загубили сме душата си.
ОтговорИзтриванеНе сме загубили душите си. Просто ги крием от страх, да не ги загубим, а това е по-лошо, защото решаваме, че можем да живеем и без тях.
Изтриване