За празниците

Годината почти отмина и идват последните ѝ дни. Повечето са празнични и почивни дни. Празници или обикновени почивни дни, няма значение, но това е времето, което най-много обичам.
Празници, настроение и свободно време. Само, че годината беше тежка за много хора. На много хора не им се празнува и ги разбирам. Не се празнува насила или когато животът те е затиснал към земята с проблеми, които нямат решение.
Празниците не са червени дати в календара. Празниците не са фиксирани дати, определени от Правителството. Празник може да бъде всеки ден, ако го има настроението и желанието да се празнува. Празник може да има всеки ден, ако има с кога да го споделиш.
Не става празник насила, нито пък ако е по задължение.
Всъщност във всеки празник има и мъничко тъга, но нима във всеки наш ден я няма?
Едно от нещата, които забравяме все повече, е това да празнуваме. Хората възприемат празниците, като почивни дни, в които можеш да свършиш някаква домашна работа. Свикваме с това и вече го приемаме, като нормално.
Приемаме и за нормално, ако някой не е в настроение, да направи всичко възможно да развали празника на другите. Приемаме за нормално, ако не ни се празнува, да обвиняваме празника, хората и света около нас.
През седмицата слушах различни неща и за Коледа. Някои обясняваха, че Коледа не бил български празник. Други мърмореха, че не се празнувало правилно. Трети спореха за точната дата на празника.
Същото мърморене, наблюдавах и около другите празници. Дали националните или пък някои привнесени отвън, винаги има хора, които мърморят. Винаги има против, а поводи могат да се намерят с милиони.
Добре бе, хора! Не сте в празнично настроение. Не ви се празнува, но какво са виновни хората, които имат настроение за празник?
Има ли настроението, няма датата няма значение. Няма значение как ще празнуваш, защото протоколът често убива празничното настроение. Празникът може да се опише след, като приключи, но не бива да се вкарва в рамки.
При мен нещата са сравнително добре като настроение. Имам поводи и малки радости, които ми стигат. Погледна ли обаче наоколо, виждам прекалено много хора, които имат всички поводи да не празнуват, а нито една причина да го направят. Иска ми се някак да им помогна, но съм се убедил, че е безнадеждно. Все пък ще се опитам, доколкото мога.
Аз също имам малка тъга преди празниците. През последните два три дни, когато излизам сутрин рано от небето падат звезди. Понякога една, но видях и две една след друга. Спомних си за хората, които са се стопили през тази година. И в живота ми и в мрежата има доста такива и не мога да ги забравя.
Само, че ще празнувам. Ще празнувам, защото имам поводи, защото имам настроение. Ще празнувам, както аз го разбирам, искам и мога. Ще празнувам, защото идващите празници, не са свързани с настоящето или миналото. Свързани са с надежда за бъдещето и това е най-важното.