Навици

Всеки ден, когато Волът се прибирал от работа на нивата, едно куче в двора го посрещало с лай. Волът не му обръщал внимание, но един ден не издържал. Разтърсил заплашително глава и попитал:
-Защо ме лаеш всеки ден? Познаваш ме и знаеш, че нищо лошо не съм направил.
-Познавам те! - отговорило Кучето.- Познавам те, но да лая ми е работата. Когато ме чуват, че лая крадците знаят, че съм на поста си и стоят далеч от дома ми. Когато ме чува, че лая стопанинът знае, че си върша работата. Стопанинът така ме е научил и се е превърнало в навик, който е по-силен от мен.
-Лош навик имаш.- съжалил го Волът.- Лаеш и враговете и приятелите, а някой ден ще залаеш и стопанина и ще те изхвърли на улицата.
-Лош е, но не мога да направя нищо.- излаяло Кучето.- Сега пък искам аз да те попитам нещо. Защо вървиш на нивата всеки ден? Защо теглиш ралото без почивка, срещу шепа слама на ден? Защо, ти, най-силното животно, което познавам се оставяш безропотно да те впрягат, товарят и дори налагат с остена?
Волът се замислил, а след това навел глава:
-И моето е по навик.- промълвил той.- Навик, по-силен от мен, който стопанинът ми е създал. Така ще карам докато остарея, а когато вече нямам сили, ще одерат кожата ми и ще ме заменят с някой по-млад и силен вол.
-Лошо нещо са навиците!- навело глава и Кучето.- Стопанинът ни ги създава, за да ни използва и печели от нас.
-Така е!- обадила се и Кокошката.- Аз пък по навик всеки ден снасям яйца в полога. Снасям, но вместо да измътя пиленца, Стопанинът ги продава на пазара. Продава ги или ги яде сам, а аз по навик продължавам да му снасям яйца.
-Аз пък по навик , давам на Стопанина мляко всеки ден. - измучала Кравата.- Така съм свикнала и не мога да направя нищо. Лошо нещо са навиците!
-Лошо нещо са навиците!- повторила, като ехо Котката. -Вие сте добре, че имате малко навици, но докато ви слушах се замислих за моите. Свикнала съм по навик да спя до печката зимно време и на хладно лятос. Свикнала съм да намирам всеки ден паничката си пълна. Свикнала съм да ме галят по коремчето и зад ушите, а аз да мъркам. Свикнала съм, да ми обръщат внимание всеки път, когато ми е скучно. Стопанинът ме е научил на това и съм безсилна да го променя. Лошо нещо са навиците!
-Я да млъкваш! - изръмжало Кучето.- Всичко ти е наред и си живееш живота. Де да имах твоите навици! Нямаш от какво се оплакваш!
-Нямам ли? - настръхнала Котката.- Нямам, а? Я ме погледни внимателно и виж, какво е станало с чудесната ми фигура! Навиците са причина за всеки грам, който съм над нормата, а те са много. Де да имах вашите глупави навици, ама на чужд гръб и сто тояги са малко.
След това котката се прозяла, вмъкнала се в къщата и се настанила до печката където заспала. Заспала и мъркането и се чувало чак на двора.
Навици, какво да ги правиш....