Дядо Коледа беше нервен. Само след няколко часа шейната щеше да тръгне и той припряно проверяваше всички подробности. Правеше го всяка година, макар и да знаеше, че всичко ще е наред.
Провери плазовете на шейната, прегледа елените, а след това нахлу в работилницата на джуджетата и създаде суматоха. Подаръците вече бяха готови и джуджетата за последен път проверяваха списъците, преди да ги натоварят на шейната.
Да списъците бяха важни. Не трябваше да бъде пропуснато нито едно дете, но Снежанка си знаеше работата. Дали пък не беше пропуснала някое? Я, да провери лично.
- Снежанке! Снежанке! Зная, че при теб всичко е наред, но би ли проверила пак, да не би да сме пропуснали някого.
-Хей! Успокой се, Дядо Коледа! Знаеш,че всичко ще бъде наред, но всяка година се паникьосваш. Върши си своята работа и не се меси в чуждата. Я по-добре се разходи за час два. Времето е приятно и ще се разсееш. Вземи си и шапката и ръкавиците. Не искам да кихаш точно на Коледа.
Дядо Коледа се опита да се противи, но накрая отстъпи. Нахлупи шапката, но ръкавиците забрави нарочно. Нямаше намерение да се остави да го командват, като дете. Излезе навън и студеният въздух го успокои, но за кратко.
Обиколи два пъти двора, но притеснението не минаваше. Знаеше, че ще изчезне в мига, в който потеглеше на път, но това беше малка утеха за тревожните часове.
Започна третата обиколка, когато една тъжна въздишка, го накара да замръзне на място. Върху една снежна преспа седеше Коледният дух. Беше забил поглед в снега пред себе си, а на лицето му меше изписано отчаяние.
-Знаех си!- подскочи Дядо Коледа.- Знаех си, че нещо не е наред. Знаех си, че сме пропуснали нещо. Я, подарък сме заправили, я дете го няма в списъка, я някой елен е болен. Казвай какво не е наред!
-Всичко е наред!Списъците са точни, подаръците са налице и елените са здрави. - отговори Коледният Дух и отново въздъхна.
-Тогава защо изглеждаш така? Днес трябва да си весел и усмихнат, а ти още малко ще заревеш.
-Трябва ли?Трябва да съм весел?- погледна тъжно Коледният Дух.
-Трябва разбира се!- ядоса се Дядо Коледа.- Нали днес е Коледа, а без Коледен Дух, всичко пропада. Цяла година се готвим за този ден и всяка малка подробност е важна. Тази година всичко вървеше идеално, а днес какво виждам- тъжен Коледен Дух. Как ще раздавам подаръците с усмивка, ако ти подсмърчаш зад гърба ми. Поне кажи защо си тъжен. Може би не е късно, да се направи нещо.
-Защо съм тъжен ли? А защо трябва да съм радостен. Защото е Коледа ли? Ами това е просто един ден от годината. Какво да направим в него? Можем ли да утешим тъжните, да нахраним гладните, да дадем покрив на бездомните? Можем ли да премахнем всичката болка и тъга в света? Можем ли да оправим всички несправедливости? Та ние дори не можем да подарим нещо на всички деца. Винаги пропускаме някое, а това не може да се компенсира по никакъв начин.
Дори да можехме всичко, не можем да го свършим в един ден. Ами през останалата част от година? Ами утре? През следващата седмица или месец?
Не става, а и на хората вече не им пука за Коледа. Богатите си имат всичко и ти се смеят на старомодните подаръци. Бедните пък нямат нужда от дреболии, а нов живот не се подарява. Щастливите не виждат нищо, заслепени от късмета си, а нещастните са ослепели от мъка.
Разбра ли?
- Разбрах.... Няма да има Коледа тази година. Няма смисъл.... Излишна е.... Отивам да кажа на джуджетата да не впрягат елените. Малко е тъжно цял живот да си вършил нещо и да разбереш, че е безполезно и излишно. Тъжно е....
-Стар глупак! Нищо не си разбрал! - скочи ядосан Коледният Дух.- Тичай и впрягай елените. Коледа ще има, защото всички я очакват. Дори да не си признават. Ще има и подаръци и весел Коледен Дух ще има. Готов съм и само да си объркал нещо!
-Но.... Какво стана?- ококори очи Дядо Коледа.- Ти се оправи. Кой, какво, как? Не разбирам.
-Няма и да разбереш, дърто магаре!- засмя се Коледния дух.- Не ме гледай, а тичай да стягаш шейната. Ти си виновен да има Коледа и весел Коледен Дух. Аз ще си мрънкам и утре, но днес ти ми помогна.
-Но как?
-Как ли? Просто направи, нещо, което е мое задължение. Бях го забравил, но днес си го припомних. Припомних си, какво е Коледния Дух.
-Коледният Дух....Сетих се! Коледният Дух, не е в това да промениш света. Не е и в подаръците, елхите и украсата. Коледният Дух, не е и в песните. Коледният Дух е в това, нито един човек да не е самотен в тази нощ!
-Да, нито един!
Провери плазовете на шейната, прегледа елените, а след това нахлу в работилницата на джуджетата и създаде суматоха. Подаръците вече бяха готови и джуджетата за последен път проверяваха списъците, преди да ги натоварят на шейната.
Да списъците бяха важни. Не трябваше да бъде пропуснато нито едно дете, но Снежанка си знаеше работата. Дали пък не беше пропуснала някое? Я, да провери лично.
- Снежанке! Снежанке! Зная, че при теб всичко е наред, но би ли проверила пак, да не би да сме пропуснали някого.
-Хей! Успокой се, Дядо Коледа! Знаеш,че всичко ще бъде наред, но всяка година се паникьосваш. Върши си своята работа и не се меси в чуждата. Я по-добре се разходи за час два. Времето е приятно и ще се разсееш. Вземи си и шапката и ръкавиците. Не искам да кихаш точно на Коледа.
Дядо Коледа се опита да се противи, но накрая отстъпи. Нахлупи шапката, но ръкавиците забрави нарочно. Нямаше намерение да се остави да го командват, като дете. Излезе навън и студеният въздух го успокои, но за кратко.
Обиколи два пъти двора, но притеснението не минаваше. Знаеше, че ще изчезне в мига, в който потеглеше на път, но това беше малка утеха за тревожните часове.
Започна третата обиколка, когато една тъжна въздишка, го накара да замръзне на място. Върху една снежна преспа седеше Коледният дух. Беше забил поглед в снега пред себе си, а на лицето му меше изписано отчаяние.
-Знаех си!- подскочи Дядо Коледа.- Знаех си, че нещо не е наред. Знаех си, че сме пропуснали нещо. Я, подарък сме заправили, я дете го няма в списъка, я някой елен е болен. Казвай какво не е наред!
-Всичко е наред!Списъците са точни, подаръците са налице и елените са здрави. - отговори Коледният Дух и отново въздъхна.
-Тогава защо изглеждаш така? Днес трябва да си весел и усмихнат, а ти още малко ще заревеш.
-Трябва ли?Трябва да съм весел?- погледна тъжно Коледният Дух.
-Трябва разбира се!- ядоса се Дядо Коледа.- Нали днес е Коледа, а без Коледен Дух, всичко пропада. Цяла година се готвим за този ден и всяка малка подробност е важна. Тази година всичко вървеше идеално, а днес какво виждам- тъжен Коледен Дух. Как ще раздавам подаръците с усмивка, ако ти подсмърчаш зад гърба ми. Поне кажи защо си тъжен. Може би не е късно, да се направи нещо.
-Защо съм тъжен ли? А защо трябва да съм радостен. Защото е Коледа ли? Ами това е просто един ден от годината. Какво да направим в него? Можем ли да утешим тъжните, да нахраним гладните, да дадем покрив на бездомните? Можем ли да премахнем всичката болка и тъга в света? Можем ли да оправим всички несправедливости? Та ние дори не можем да подарим нещо на всички деца. Винаги пропускаме някое, а това не може да се компенсира по никакъв начин.
Дори да можехме всичко, не можем да го свършим в един ден. Ами през останалата част от година? Ами утре? През следващата седмица или месец?
Не става, а и на хората вече не им пука за Коледа. Богатите си имат всичко и ти се смеят на старомодните подаръци. Бедните пък нямат нужда от дреболии, а нов живот не се подарява. Щастливите не виждат нищо, заслепени от късмета си, а нещастните са ослепели от мъка.
Разбра ли?
- Разбрах.... Няма да има Коледа тази година. Няма смисъл.... Излишна е.... Отивам да кажа на джуджетата да не впрягат елените. Малко е тъжно цял живот да си вършил нещо и да разбереш, че е безполезно и излишно. Тъжно е....
-Стар глупак! Нищо не си разбрал! - скочи ядосан Коледният Дух.- Тичай и впрягай елените. Коледа ще има, защото всички я очакват. Дори да не си признават. Ще има и подаръци и весел Коледен Дух ще има. Готов съм и само да си объркал нещо!
-Но.... Какво стана?- ококори очи Дядо Коледа.- Ти се оправи. Кой, какво, как? Не разбирам.
-Няма и да разбереш, дърто магаре!- засмя се Коледния дух.- Не ме гледай, а тичай да стягаш шейната. Ти си виновен да има Коледа и весел Коледен Дух. Аз ще си мрънкам и утре, но днес ти ми помогна.
-Но как?
-Как ли? Просто направи, нещо, което е мое задължение. Бях го забравил, но днес си го припомних. Припомних си, какво е Коледния Дух.
-Коледният Дух....Сетих се! Коледният Дух, не е в това да промениш света. Не е и в подаръците, елхите и украсата. Коледният Дух, не е и в песните. Коледният Дух е в това, нито един човек да не е самотен в тази нощ!
-Да, нито един!
много добро отражение на живота ни!
ОтговорИзтриванеКоледният Дух, не е в това да промениш света. Не е и в подаръците, елхите и украсата. Коледният Дух, не е и в песните. Коледният Дух е в това, нито един човек да не е самотен в тази нощ!
ОтговорИзтриванеДано наистина няма нито един самотен тази нощ :")
@ lenival, дано!
ОтговорИзтриване