Коледни подаръци

Зимата закъсня през тази година и животните в гората, се чудеха дали въобще ще дойде. Някои се радваха, че ще мръзнат по-малко, други пък се прозявали и мърморели, че им се проваля хубавия зимен сън.
През деня се събирали на една слънчева полянка, да разменят новините и клюките. Темата за зимата, обаче била на първо място.
-Промениха се времената.- въздъхнала старата Костенурка.- Едно време какви зими имаше. Снегът стигаше чак до върховете на дърветата.
- Ти пък от къде знаеш, когато през зимата се заравяш в земята и се показваш чак напролет?- засмял се Заекът.
-Тя всичко знае.- намесил се и Бухалът.- Чула недочула, видяла недовидяла, но навсякъде се меси. Всъщност една или повече меки зими не са изключение, нито чудо. Имало ги е и преди, ще ги има и в бъдеще. Например преди три години първия сняг заваля чак на Коледа.
-Коледа ли? Какво е това Коледа?- попитал Таралежът.
-Не знаеш какво е Коледа? - засмял се Заекът.- Коледа е един човешки празник. Не зная какво точно празнуват, но пускат шарени мигащи светлини навсякъде, пеят едни и същи песни по цял ден и изсичат всичките млади елхички в гората. Уж е празник, а на трапезите им няма нито един морков. Какъв празник е това тогава?
-Не, Зайо! Не е така!- взел отново думата Бухалът. - Коледа е празник за хората, не заради трапезата, светлините, песните или елхите. В коледната нощ един белобрад старец идва във всеки дом и оставя подаръци. Името му е Дядо Коледа и от там и празникът се нарича така. Разбрахте ли?
-Не.- обадил се Таралежът.
-Какво точно не ти е ясно?
-Нищо не ми е ясно, но най-вече защо нито веднъж Дядо Коледа, не е идвал в дома ми. Никога не ми е оставял подарък.
-Глупчо!- обадила се Костенурката.- Това е човешки празник и Дядо Коледа идва само при хората.
-Да, ама бухалът каза, че идва във всеки дом.- упорствал Таралежът.- Не каза, че идва само при хората.
-Така е, Ежко! Прав си, че Дядо Коледа идва във всеки дом. Само,че за да остави подарък, трябва да знае, какво искаш. Хората му пишат писма и той подготвя подаръците за всекиго, според желанието.
-Жалко!- намръщил се Таралежът.- Не мога да пиша и ще си остана без подарък и тази година.
-Хей!- скочил Заекът.- Бухалът знае да чете и да пише. Защо не напише едно писмо на Дядо Коледа, а в писмото ще изброи какво желае всеки от нас. Враната ще го пусне в някоя пощенска кутия и готово.
- Добре! - съгласи се Бухалът.- Ще напиша писмото, само дано не е късно. Започвам с моето желание за подарък. Искам Дядо Коледа да ми донесе нови очила!
- Аз пък искам, една голяма, ама много голяма торба с моркови!- включил се Заекът.
-Аз пък, цяла каца с мед.- изръмжала Мечката.- Не! По-добре пиши две. Две каци с хубав сладък мед.
-За мен пък пиши, че искам нови ботушки.- рекла Лисицата. По-възможност кафяви, за да ми отиват на кожухчето.
-Аз пък искам от Дядо Коледа....
Бухалът писал, писал, писал. Изредили се всички животни, само Таралежът се чудел, какъв подарък да поиска.
-Хайде, Ежко! Казвай, че трябва да пускаме писмото вече. Заради теб ще останем и ние без подаръци.
-Добре. Само минута. Искам за Коледа.... Ох, не! Добре! Искам за Коледа истинска зима. Искам и здраве и щастие за всички в нашата гора.
-Хей! Хубав подарък ще бъде, но той е за цялата гора. Ами за себе си подарък, няма ли да пожелаеш?
-Този подарък е за мен.- усмихнал се Таралежът.- Мислих, мислих и реших, че ако поискам нещо само за мен, ще му се радвам, ако го получа. Само, че се замислих, че до Коледа няма много време. Дядо Коледа може да не успее да направи подаръци за всички. Може и да пропусне някой в бързината. Как ще се радвам на моя подарък, ако зная, че друг не е получил нищо?
Животните се замислили и навели глави. Таралежът бил прав, но не знаели какво да направят. Мислили, мислили и накрая решили.
Бухалът скъсал старото писмо и написал ново. То не било дълго:
Скъпи, Дядо Коледа!
Ние животните в Старата Гора, ще се радваме, ако намериш време да ни навестиш. Никога не си ни навестявал, но ако дойдеш тази година, бихме искали да ни донесеш подаръци.
Искаме Зима. Бяла, снежна и красива.
Искаме и здраве и щастие за всички животни в Старата Гора.
Ще те чакаме.