Покрай празниците се замислям за късмета. Сигурно някъде има точно определение на явлението, но не това ме вълнува. Късметът е случайно явление, но случайните функции отдавна са описани с уравнения от математиците. Наистина думата е друга- вероятност, но законите са същите.Вероятността за всяко събитие на този свят може да се пресметне, но ако го направим, ще получим само разочарование. Затова хората се надяват на късметът, който напук на всички вероятности е причина нещата да се случват.
Когато бях малък ме учеха, че късметът трябва да се заслужи. Трябва да му се помогне с много труд и усилия. Винаги съм се опитвал да помагам на моя късмет, но почти не помня той да ме е спохождал. Поне не и за нещата, на които наистина държа.
Късметът идваше при други, които не си мръдваха пръста да му помогнат. Просто щракаха с пръсти, свиркаха си и получаваха това което искат.
Установил съм, че няма как сигурно да помогнеш на късмета си. Дори и най-сериозните усилия да му помогнеш се провалят в миг. Провалят се не от друго, а от самият късмет. Той избира да кацне на нечие друго рамо и не можеш да направиш нищо.
Когато бях малък ни учеха и, че късметът помага на силните. Само че, не е точно така. Тези, които наистина са силни, не се нуждаят от късмет. Просто протягат ръка и взимат всичко, което пожелаят. Такива хора се броят на пръсти, ами останалите?
Наскоро се случи нещо, което ме накара да помисля, че късметът е кацнал поне веднъж и на моето рамо. Спечелих нещо, за което хората прахосват години време, нерви, средства и енергия. При мен се получи лесно, дори без да щракна с пръсти.
Зарадвах се, но се замислих за друго. Наскоро навърших 46 години. През повечето от тях късметът е бягал от мен. Дори да реши, че от днес съм му станал любимец, дали не е късно?
Имам ли време да се порадвам и мога ли да го оценя истински? Всъщност дори от утре късметът да ме засипе с всичко, което някога съм желал, заедно с радостта, ще се просмуква и малко тъга. Тъга, защото късметът е нужен преди всичко на младите. Те го заслужават и имат време да изживеят даровете му.
Само че, късметът все пак е само вероятност с малка стойност. Появява се, когато най-малко го очакваш и не се интересува, дали това е точното време. Късмет е това.
Владо, първо, винаги трябва да се радваш на споходилото те щастие, когато и където и да е това, щом го дефинираш като щастие. Второ, ако смяташ, че имаш повече отколкото можеш да "консумираш", винаги можеш да се превърнеш в късмет за някого другиго, не ли? :)
ОтговорИзтриванеЗа мен късмета е онова, което ми спасява задника, когато съм омазал нещата, а не онова, което ще свърши работата вместо мен :)
ОтговорИзтриванеСъгласна съм, но си мисля - кой от по-младите би оценил късмета си така, както човек с по-голям житейски опит.
ОтговорИзтриванеВинаги ще има и малко тъга.
ОтговорИзтриванеКолкото повече си живял – толкова повече.
Колкото по-дълбоко познаваш живота – толкова повече.
Колкото по-добре осъзнаваш – толкова повече.
Толкова повече тъга.
Това е танцът на богинята Кали.
Тя винаги ще пристъпва в сърцата ни
заедно с другите богове.
Неизменна част от всичко в този свят.
Но дори и да не знаем – сами сме го избрали.
Изборът да бъдем тук е наш.
И няма нищо по-истинско
и по-благословено от нашия избор.
късмета е нужен на всеки- и на най- възрастния- нужен е късмет дори и на умиращия
ОтговорИзтриванеКъсметът е капризен. Има го и добър и лош. :") Посещава ни и в двете си разновидности. Единственото, което можем да направим е да го приемем такъв какъвто е. Радвам се, че те е посетил хубавия му вариант!
ОтговорИзтриванеС нарастване на ЕГН-то все по-малко вярвам в късмета, случайността и пръста на съдбата, може би защото всичко хубаво при мен струва много време и усилия. И все така продължавам да се радвам повече на малките неща.
ОтговорИзтриванеА vira111 е права, до определена възраст приемаш всичко като даденост, без да се замисляш и да цениш.
Късмета си е късмет и винаги може да те споходи, дори когато най-малко очакваш :)
ОтговорИзтриванеНе зная, защо се страхувам да се радвам. Може би, защото много често късметът, току що кацнал на рамото отлита. И на мен ми се е случвало. Всъщност радвам се, въпреки страха. Радвам се и затова се опитвам да прогоня страха с общи приказки за късмета:)
ОтговорИзтриванеПожелавам ти оттук нататък да тъжиш с малкото тъга просмукала се покрай радостта:-)
ОтговорИзтриване@ivo_isa , ще се опитам:)
ОтговорИзтриване