Декември

Декември дойде. Последния месец на годината, която се изниза бързо. Изниза се бързо, но остави хиляди усмивки по лицата ни и някоя друга бръчка повече. Някой бял косъм и по нещо скрито в кутията ни за спомени. Изниза се.
Още малко и ще празнуваме следващата година. Ще празнуваме, независимо дали има или няма причина. През този месец, доколкото помня от минали години, хората започват да правят равносметки. Равносметки, какво са направили и пропуснали през отминаващата година.
Аз също правя равносметка, но не сега. Не през декември, който за мен е месец на празници и голяма почивка. Вече в ушите ми звънят познатите натрапчиви коледни мелодии. Усещам настроението на почивните дни с трескавото приготвяне на подаръците, украсяването на елхата и коледното настроение. Коледното настроение, което прави хората малко по-усмихнати и добри.
Усещам вечерите до бумтящата печка, тихата музика и чашата червено вино в ръка, когато целия свят се събира в горчивия вкус на върха на езика. Светът се събира в искрите на празничните гирлянди, в зелените иглички на коледната елха, в звездите в детските очи и накъде там вътре в мен, където сърцето бие тихо и равномерно.
Светът се събира в прашинка, но осъзнаваш, че ти е достатъчен. Не ти трябва по-голям. Това е твоят свят и не ти са ти нужни шумът и суетата на хорските тълпи.
Тази година съм малко разочарован, защото коледната ми почивка, ще бъде по-малка. Всъщност няма значение. Чакал съм я цяла година и остана още малко. Ако прекарам времето в съжаление и мрънкане, ще трябва да чакам още цяла година до другата.
Затова няма и да губя време в равносметки, анализи и планове. Просто ще изживея всичко хубаво, което ще донесе декември. Ще броя дните до празниците, но ще пусна духът им още днес.
Декември е.