Преговори

Имало едно време една стара гора. Животът в нея не бил лесен, но животните нямали друг избор. Били родени в тази гора, били израснали в нея, познавали всяко кътче в нея и колкото и да се оплаквали от живота си, обичали гората си.
Всички животни се подчинявали на царя на гората. Той решавал всички спорове, а думата му била закон. С годините лъвовете се сменяли. На мястото на старите идвали нови млади лъвове. Младите в началото били неуверени. Обещавали животът на животните да стане по-добър. Изслушвали всички им предложения и обещавали, че когато им дойде времето, ще ги приложат с радост.
След време младите лъвове добивали увереност. Разбирали, че само от тях зависи какво да направят и как да ръководят гората. Разбирали, че няма нужда да се съобразяват с другите, защото били най-силни и можели да смачкат с лапа всеки, който надигне глас.
Животните търпели покорно, защото животът им макар да не струвал много, все пак им бил скъп. Само понякога, когато им идвало до гуша, се събирали всички и се вдигали на бунт срещу поредния лъв.
Когато били всички заедно, били по-силни от всеки лъв. Животните знаели това, но рядко се бунтували. Рядко нещо ги обединявало толкова, че да забравят ежедневните си различия.
Един ден при управлението на поредния лъв, животните отново се вдигнали на бунт. Събрали се разярени пред пещерата на Лъва. Били толкова много, че изпълвали околността, докъдето погледът стигал.
Лъвът се уплашил и скрил в пещерата. Ревял страшно, но никой не се плашел от него. Слабите поотделно животни, били страшна сила, когато били заедно.
Тогава Лъвът решил да смени тактиката. Излязъл пред пещерата, свел глава и изчакал животните да утихнат. След това се покашлял започнал реч:
- Скъпи, мои поданици! Зная, че сте ядосани и съм съгласен с вас, но нищо не мога да направя. Не мога да направя нещата, които искате, защото те зависят от глобалните процеси, а нашата гора е част от тях. Не мога....
Бурни ревове заглушили думите му. Лъвът отново навел глава и изчакал бурята да премине.
-Добре! Не ми е лесно, но ще направя отстъпки. Сърцето ми се къса, но ще кажа лъвската си дума. Промените, срещу които протестирате, няма да важат за елените и глиганите....
Отново животните на поляната надигнали вой, но този път той бил по-слаб. Елените и глиганите ръкопляскали, благодарили на Лъва и си тръгнали. Оставащите на поляната обаче отново били прекалено много, за да се справи с тях Лъва.
-Добре, скъпи поданици!- извикал Лъвът, когато шумът намалял.- Щом искате, ще направя повече отстъпки. Само, че за да разбера какви са желанията ви, трябва по-спокойно обстановка. Тук е прекалено шумно, а и когато викате всички, не разбирам нищо. Затова предлагам да проведем преговори в моята пещера. Ще излъчите двама или трима от вас. Вие ги изберете, за да са такива, които ще защитят интересите ви. След това ще се оттеглим с тях в пещерата и ще проучим въпросите точка по точка.
Животните избухнали в овации, радвайки се на победата си. След това избрали Мечката и Вълка за представители и ги изпратили в лъвската пещера.
От пещерата се чули ръмжене, вой и викове, а след няколко минути Лъвът излязъл от нея сам. Облизал кръвта от муцуната си, протегнал се за да видят всички острите му нокти, сресал гривата си и обявил:
-За съжаление преговорите приключиха без успех. Не съм виновен аз, а вашите представители. Вълкът се сети,че има спешна работа в съседната гора и изостави вашите интереси. Мечката пък внезапно се почувства зле и полегна уж да почине, а заспа зимен сън. Ще се наложи да изберете друг представител, но се постарайте да е по-достоен от предишните. Аз най-много искам да се разберем бързо и да заживеем нормално.
Животните смутено замлъкнали. Всички се досещали, какво е станало в пещерата, но нито идна от тях не посмяло да попита или да отиде да провери. След дълго съвещание избрали следващия преговарящ. Бил Заекът, защото никой друг не искал. Заекът също не искал, но бил най-слаб и нямало какво да прави. Навел глава и примирено тръгнал към лъвската пещера.
Вътре настъпила тишина, а след няколко минути Лъвът и Заекът излезли заедно.
-Готово!- усмихнат обявил Лъвът.- Когато преговарящият е от класа, нещата стават бързо. Разбрахме се по всички точки. Кажи, Зайо!
-Ами....- смънкал Заекът.- Да разбрахме се за всичко и нямахме разногласия. Нещата остават по старому, но Лъвът обеща, че ще изпълни всичките ни искания. Когато му дойде времето и има възможност....