Снежанка беше разтревожена. Часовникът показваше вече обедно време, а Дядо Коледа още не беше станал. До преди два часа, това не беше повод за тревога. Старецът обичаше да си поспива, но обикновено го правеше в почивните дни.Оправдаваше се с измислена настинка, или пък умора от предишния ден. Изпросваше си глезене, поне за ден, но Снежанка не му се сърдеше. Такъв го познаваше и харесваше.
Днес обаче поведението на стареца я разтревожи сериозно. До Коледа оставаха няколко дни и не беше време за шеги.
-Снежанке! Снежанки, бе!- че се гласът на Дядо Коледа. -Няма ли някой в тази къща, да се поинтересува от мен? Може да съм хвърлил топа, а никой не го е грижа. Това ли заслужих?
Снежанка се втурна в стаята на Дядо Коледа, но картината, която завари я изненада. Дядо Коледа, не беше в леглото правейки се на болен. Облечен в пижама се беше разположил пред камината ухилен до уши.
-Появи се най-после! - скри усмивката старецът. -Какво става със закуската ми?
-Закуската изстина отдавна!- ядоса се Снежанка.- Както всяка сутрин беше сервирана точно в седем часа. Джуджетата хапнаха и отдавна работят. За мързеливците няма закуска. Вече е време за обяд, но сигурно и него ще пропуснеш.
-Чакай, чакай! Аз ли съм мързеливец?- възмути се Дядо Коледа.
-Ти разбира се! Мотаеш се по пижама в най-напрегнатите дни в годината. Да не си забравил, че след няколко дни е Коледа?
-Не съм, Снежанке. -засмя се Дядо Коледа.- Не съм, но тази година Коледа ще мине без мен. Днес реших да се пенсионирам.
-Да се пенсионираш ли?- ококори се Снежанка.- Да се пенсионираш? Ти? Стига си говорил глупости, а се обличай и се захващай за работа!
-Не са глупости! Уморен съм вече и ми е време за почивка. Стар съм вече да препускам с шейна по нощите.
-Ама ти сериозно ли?
-Сериозно!
-Не можеш! Не можеш да се пенсионираш. Рани ти е, пък и само помисли, как ще се чувстват децата, ако не им раздадеш подаръците. Има още хляб в теб. Погледни се в огледалото. С тези червени бузки приличаш на юноша.
-Говори си!- засмя се Дядо Коледа. - Можеш да приказваш, каквото поискаш, но аз вече реших. Стар съм и съм уморен. Няма значение как изглеждам, а годините ми никой не знае.
-Но, ти...За каква пенсия говориш. Вярно,че годините ги имаш, но я си пресметни трудовия стаж. Работиш по един ден в годината и се оплакваш от това. Ами осигуровките? Някога плащал си си ги? Най-много да ти дадат социална пенсия, но с нея не се живее.
-Хич не ме интересува! - скочи Дядо Коледа.- Пенсионирам се и толкова! Няма да умра от глад я. Щом толкова години без никакви приходи успявам да се оправя, ще се оправя и в бъдеще. Реших и точка! Повече няма да рискувам да се претрепя с шейната или да ме натупат разгневени родители и хлапета. От утре ще спя всеки ден до десет часа. Точно в десет искам да ми сервираш в леглото закуската с голяма чаша кафе и пресата за деня. Следва разходка на чист въздух, а след обяд ще подремна в градината. Вечерта ще гледам телевизия и ще чета. Събрал съм хиляди книги, а от работа не оставаше време да ги разлистя. Разбра ли, Снежанке? Пенсионирам се и край! Давай сега обяда, че днес съм гладен като вълк!
Снежанка обаче, за разлика от обикновено, този път не се втурна да изпълни желанието на Дядо Коледа. Вместо това хвърли едно дърво в камината и се настани до Дядо Коледа.
-Снежанке, бе! Не чу ли какво казах? Гладен съм.
-Чух и разбрах, но от днес ти ще си готвиш, переш и шиеш. След като се пенсионираш, ще имаш достатъчно време за това. Аз обаче спирам да ти слугувам. Реших и аз да се пенсионирам. Работила съм сто пъти повече от теб и имам право на почивка.
Дядо Коледа примигна на парцали, но не знаеше какво да каже. Погледна строго, но не последва реакция. Опита се да се кашля, за да предизвика съчувствие, но Снежанка дори не го погледна. Почеса се, приглади брадата, а след това намъкна един халат и с бързи стъпки напусна стаята.
Скоро недоволните му викове се чуха от работилницата на джуджетата:
-Само аз ли трябва да мисля за всичко? Така не става. Това е играчка да дете и трябва да се прави с любов. Всеки детайл трябва да е изпипан. Ето така! Колко пъти трябва да повтарям и показвам? Омръзна ми и ще взема да се пенсионирам. Само да мине тази Коледа и ще захвърля всичко. Само,че тук освен мен няма никакъв контрол. Къде се е дянала Снежанка? Снежанке! Снежанке, бе!
Снежанка се усмихна, хвърли още едно дърво в печката, настани се удобно в креслото. Знаеше, че трябва да става. Коледа наближаваше и нямаше време за почивка. Само, че пред камината беше толкова уютно. Нямаше как да остават милионите деца по света. Знаеше, че нито тя, нито Дядо Коледа, щяха да се пенсионират някой ден. Знаеше, че колкото и да търсеха, нямаше кой да ги замени, но можеше поне за миг да помечтае.
Какво пък, нали на Коледа се случват чудеса?
Няма коментари:
Публикуване на коментар