Хлябът

Някога, преди много години живял един цар. Бил поклонник на изкуството и целият си живот бил посветил, да събира хората с дарба и да им помага.
Най-добрите певци, поети, художници и артисти били събрани в дворът му. Били осигурени до старини и всичко, което им трябвало се осигурявало.
Един ден съобщили на Царя, че в малко селце в планината живее момче-чудо. Имало невиждана дарба да рисува. Рисувало с всичко, което му било под ръка и всичко нарисувано от него сякаш оживявало. Всяка картина излъчвала живот и често хората бъркали нарисуваните картини, с реални неща.
Царят наредил да доведат момчето, а когато го довели останал възхитен от картините му. Отредил му собствено ателие и повикал учители от цял свят, за да доразвият талантът му. Момчето нищо ново не научило. Знаело повече от учителите си и дори им давало съвети.
Когато пораснало, царят го изпратил да обиколи света. Върнало се след година и освен всички шедьоври, на старите майстори, които видяло, посетило и чудни места. Видяло много неща. Красива природа и пустош, герои и злодеи, богатство и нищета.
Върнало се и нямало търпение да нарисува картините, които видяло. Рисувало денонощно и на платното оживявали невероятни места и хора.
Царят пък нямал търпение да види новите картини. Дълго стоял пред всяка и и се любувал. Такъв талант не бил виждал. Хвалел се на всички и картините били на видно място в дворецът му.
Един ден на гости дошъл друг владетел. Разгледал картините, изслушал хвалбите на Царя и се засмял:
-Хубави са! Не мога да им намеря недостатък, но моят художник е по-добър. В неговите картини има нещо, което тук не намирам. Не зная точно какво, но нещо ми липсва.
Скарали се двамата царе. За малко да се хванат за брадите, но ги разтървали. Когато се успокоили, дълго мислили и намерили начин, да разберат, кой от художниците е по-добър.
Събрали най-хубавите им картини, смесили ги и направили изложба. После поканили, ценители от цял свят. Разбрали се, че художникът, чиято картина се продаде най-скъпо, ще е победителят.
Дошли много хора. Дворецът се изпълнил и час след началото, всички картини били изкупени. За всяка наддаването било оспорвано, а сумите фантастични.
Двамата царе с нетърпение очаквали резултатът. Всички картини били купени вече, но гостите се били събрали в един ъгъл и от там се носели възторжени викове и спорове.
Там върху малка дървена масичка, бил нарисуван един хляб. Двамата художници, стояли наблизо и се усмихвали.
-Невероятно е!
-Като истински е!
-Дори усещам ароматът и сякаш вкусът!
Двамата царе се приближили. Погледнали картината и онемели.
-Това е шедьовър! Дори трохите са като истински! Прекрасен, великолепен хляб! Който е нарисувал тази картина, той е победителят!- възкликнали в един глас двамата царе.
Художниците стоели встрани продължавали да се усмихват. После пристъпили към картината, отчупили по парче от хляба и го сложили в устата си.
-Не е картина. Това е истински хляб и е направен в кухнята. Всеки ден същият хляб се сервира на трапезата, но никой не го забелязва. Решихме, че той е по-ценен, от всички картини в тази зала. Виждаме, че всички са съгласни. Няма цена за продаване, но всеки, който иска може да получи частица от него.

8 коментара:

  1. Да! Хлеб наш насущний!
    Никой не е по-голям от хляба :)

    ОтговорИзтриване
  2. Правилно е.Той ни дава сили да се борим

    ОтговорИзтриване
  3. Думата "хляб" е равна на думата "Бог" и се изрича много внимателно. Никога напразно. Ние сме под него. Можем само да го следваме.

    ОтговорИзтриване
  4. На мен пък най ми допадна идеята за цар-меценат. Ако всички "царе" бяха изкуствоведи, а всички изкуствоведи - царе, на света щеше да има повече хляб за всички...

    Ама какви глупости говоря. Щеше да е ебаси хаоса... :)

    ОтговорИзтриване
  5. Ako всички царе бяха изкуствоведи, а изкуствоведите царе, в света е щяло да има единствено дръжки.

    ОтговорИзтриване
  6. @Кръстю, само с хляб не може. Трябва понякога и мръвка, че и пасти даже:)
    @Lilia, и да се усмихваме.
    @Svetla, за мен по-скоро не предметът е важен. по-скоро защо пропускаме и не забелязваме обикновените неща от ежедневието, загледани в рисувани картини.
    @Nostromo, и да не се сменяват пак е хаос:) Най-хубаво хич да ги няма:)
    @Балтазар, съмняваме, че и това би останало:)

    ОтговорИзтриване
  7. Обещавам да напиша за това. Всъщност аз написах - три листа изписах, озаглавени "Загледани в рисувани картини...", докато реших, че няма смисъл, защото не успях да обхвана темата от всички страни, а тя ме вълнува и мен. Ето само първия куплет от нещо, което някога съм писала:

    Ако бях мъдра,
    нямаше да пиша за нещата,
    щях да живея с тях...

    Може би и това ще помогне за много неща, надявам се да помогне - един сонет на Шри Оробиндо, преводът е мой:

    ЗАГАДКАТА ЧОВЕК

    Душата на човека е загадка неразкрита.
    Животът му се подчинява на Несъзната власт,
    в училището на тъгата научава потребността от щастие,
    сърцето му е хаос и дом на богове от висините.
    Той плана Мъдър със изтънченото си Невежество преплита;
    умът му на Безкрайното е тясна, остра част.
    През тиня гази, за да стигне до Прекрасното,
    и на Материята служи, и с Духа излита.

    В плътта му сили всякакви залавят корен,
    изискват място и се борят за правата си:
    пълзейки, материалният му ум невеж, към светлината,
    глупецът на Природата е и на Божественото кандидатът,
    и демонът, и скотът, полубогът непокорен,
    създателят и робът на съдбата си.

    ОтговорИзтриване