Ридо

Започнах да разказвам за околностите на града с поста за Лаго. Детските спомени се различават от днешната действителност, но няма начин да не спомена и хълма на изток от града. Той е по-известен, основно с пистата за мотокрос, но и днес е хубаво място за разходки. Преди години е имало и малък ски влек, но не съм го заварил да работи. Просеката още не се е затворила и някога съм се спускал по нея, в комични опити да се науча да карам ски.
Хълмът се нарича Ридо. Мотопистата носи неговото име, а покрай нея и състезанията, почти навсякъде в страната, може да се видят табелки с посоката към град Самоков.
Когато бяхме малки, често ходехме там. Стръмния хълм, обрасъл с борова гора, беше чудесно място за разходки и игри. Изкачването не беше лесно, но можехме да избираме между основната стръмна скалиста пътека и асфалтирания панорамен път. Двата се сливат близо до малкото ресторантче на върха на хълма. От тях в различни посоки се разклоняват тесни пътеки, които кръстосвахме нашир и надлъж.
Панорамният път над мотопистата е в доста лошо състояние, а и пътеките определено са по-тесни, отколкото ги помня.
Ресторантът в момента е обикновена чалга кръчма, но изгледът към града си струва и през почивните дни вечер се пълни. Подминах го, надявайки се да открия друго място за снимка към града, но дърветата вече скриват всичко.
Преди години имаше и спортна пътека, с места за упражнения, но това беше отдавна. От години там има и тренировъчна база на месния клуб, но любимият ни спорт навремето беше спускане с колело по панорамния път. Опитвали сме и преминаване с колела по мотопистата, но резултатът беше изкривени капли, на допотопните ни колела.
Самата писта е голо място, както и издигащият се над нея връх- Дъбова глава. Някога е бил покрит с дъбове, но не помня това време, а само китката зеленина на върха му.
Състезанията с мотори, не са по вкуса ми. Жегата, хилядите струпани хора, миризмата на бензинови изпарения и кебапчета, всичко това покрито с прах, ме карат да стоя надалеч. Шумът също не е за подценяване.
Въздухът, когато няма състезания е кристално чист, но в местността няма извори и лятото може да стане доста задушно. Сутрин и вечер обаче, разходката там е приятна.
В последните години, нещата малко се промениха, заради несигурността изпълнила всичко наоколо, затова хората рядко ходят сами. На слизане имах проблеми с две бездомни кучета, но в крайна сметка решихме,че е във взаимен интерес да се разделим само със закани. Дали на разходка или сутрешен крос, хубаво е да има компания.
А сега две снимки и слайдшоу с останалите. Наложи се да ги разделя на две, защото сайта дава да се качват само до 30 снимки, за един клип. За компенсация, че няма панорамна, направих снимка на старата пожарникарска кула в града. Навремето е била най-високата сграда в града, но не зная точно в коя година е било това.











Снимките са от неделя, но едва вчера намерих време да премахна излишните и да оформя слайдшоуто. Да си призная, малко съм разочарован. Мястото е зарязано от общината на произвола на съдбата, а толкова малко трябва, за да се превърне отново в любимо място за разходки.
Всъщност, като гледам случващото си по Черноморието и в Банско, донякъде се радвам, че нашият край се размина с "крупните инвеститори".