Подробностите

Един ден Таралежът се разхождал в гората. Вече било време за зимен сън, но не му се лягало още. Любувал се на прекрасните цветове на листата и есенното слънце. Дишал с пълни гърди прохладния въздух и не пропускал да похапне всеки горски плод, който попаднел пред очите му.
Неусетно излязъл на полянката до реката. Там през лятото, винаги имало и други животни на раздумка или търсещи прохлада. Сега мястото било пусто, но нещо в тревата привлякло вниманието му.
-Гъби! Гъби, гъби, гъби!- извикал Таралежът и се втурнал, към красивите шапчици.
Само,че точно преди да откъсне първата, го стреснал глас.
-Стой! Ни ги докосвай!
-Защо бе, Зайо! - учудил се Таралежът.- Да не са твои гъбите? Не се притеснявай, няма да изям всички, пък и доколкото зная, ти не ги обичаш.
-Не само не ги харесвам, а въобще не ям гъби. Ти също няма да ядеш от тези.- отвърнал Заекът и разперил ръце пред Таралежът.
-Ще ям!-Ядосал се Таралежът.- Виж го ти! Хем не яде гъби, хем и на другите не дава. Отмести се, де! Нали казваш, че си ми приятел.
-Приятел съм и ти точно затова ще те спра. Не ми е до гъбите. Можеш да ядеш всички гъби в гората, но не и тези.
-Но защо, Зайо!- учудил се Таралежът.- Всъщност не ме интересува. Махни се и ме остави да си хапна! Не са ми притрябвали други гъби, след като тези са точно пред мен.
-Не става! Няма да се отместя и точка! Лакомията те заслепява и не виждаш какви са тези гъби. Виждаш гъби, а не забелязваш подробностите. Тези са отровни!
-Подробности ли? Каква е тази думичка?
-Не знаеш ли? Ежко, Ежко! В какъв свят живееш! Подробностите са тези малки неща, които правят нещата различни. На пръв поглед едно нещо или постъпка, могат да изглеждат еднакви, но ако се вгледаш, виждаш малките разлики. Точно тези малки разлики се наричат подробности.
-Ами така си кажи, Зайо. Защо ми объркваш главата. Зная какво е това. Например през лятото лисицата ми открадна едно гърне с мед. Оплаках се на Мечката и тя ѝ го взе. Каза и че е крадла, но не ми го върна. Аз ѝ казах, че и тя е крадец, а пък Мечката само се засмя и каза, че имало малки разлики, които не съм разбирал.
През пролетта пък, Лъвът осъди свраката, че го излъгала. Той също лъже на всяка дума, но Бухалът ми обясни, че всъщност лъвът не бил лъжец Имало разлика, между това, дали лъже някакво пернато, или пък Царят на гората.
Преди седмица пък Щъркелът уби един ястреб, който нападнал малките му. Всички го сочеха с пръст, наричайки го убиец. Вълкът пък убива всеки ден, но никой не го нарича убиец. Имало разлики и за него това било нормално, защото бил хищник.
Лошо нещо са тези подробности! Лошо и несправедливо!
Заекът се замислил. Таралежът, хем бил прав, хем не бил. Само, че как да му го обясни. Докато Заекът мислил, Таралежът го заобиколил, откъснал най-красивата гъбка и я я хапнал за миг.
-Ежкооо! - ужасил се Заекът.- Какво направи? След не повече от час, ще си мъртъв, а аз цял живот, ще изпитвам вина, че не ти попречих.
- Забравяш подробностите, Зайо!- засмял се Таралежът.- Аз не съм Заек, а Таралеж и отровата на тези гъби, не ми действа. Ето, че намерих и добър пример за подробностите. Може би не са толкова лоши и несправедливи.

4 коментара: