Символите

Някога, преди много години нашите прадеди, когато искали да предадат някаква информация един на друг, можели да го направят само с думи и жестове. Това им било достатъчно, но с времето думите ставали все повече. Човекът научавал все повече неща и думите, с които ги описвал ставали повече.
Освен това, възникнал проблемът с нетрайността на човешката памет. Предаването на информация от поколение на поколение, ставало с устни разкази от стари на млади. Някои племена имали дори избрани хора, чийто живот бил посветен на това, за запомнят и предават информация за събитията и натрупания опит.
След това, хората намерили друг начин за предаване на информация, през времето и разстоянията, без да се разчита, на човешката памет. Научили се да записват със знаци информацията.
Първите записи били просто натурални рисунки съдържащи информация за предмет, създание или събитие. След това рисунките ставали все по-изчистени и абстрактни и все повече, защото и нещата описани с тях ставали повече.
Тогава на някого му хрумнала простата идея, да не измисля нови символи за всяка дума, а да раздели думите на звуци и да записва тях. Така не само избрани можели да записват информацията и да четат написаното, а на практика всеки можело да се научи на това.
Родили се азбуките, различни за спецификата на всеки език. Знаците в различните азбуки се различавали, а с времето се променяли, следвайки времето, хората и промените на езиците. Променяли се, а все повече хора, можели да ги използват.
Така през вековете се променяла и развивала и азбуката, която използваме днес. Ще се променя и в бъдеще, както и езика ни, следвайки обществото и времето.
Уж азбуката следва езика и хората, а не можем без нея. Клавиатурата заменя химикалките, компютрите заменят хартията, а стават все повече начините, да се съхранява и предава информация, без да се записва букви и символи. Всъщност машините работят много по опростено, като преобразуват и предават помежду си цялата информация, като поредица от два нули и единици.
От друга страна, всеки ден изчезват езици, а без жив език, азбуката е излишна. Сигурно някой ден в бъдещето, ще изчезне и българският език и азбуката ни. Само че, това е някъде далеч в бъдещето, което не ни интересува.
Днес това, което трябва да ни вълнува е доколко ефективно използваме, това което имаме. Защото писането и четенето са просто възможности, а как ще ги използваме зависи от нас.
Тази година около празника се замислих за младите. Причината е в това, че племенницата ми е абитуриентка. Опитвам се да правя сравнение с това, което беше по мое време и нещата днес.
Нещата са различни. Сред днешните млади има чудесни хора. Не се наемам да преценявам, дали знаят повече или по-малко. Знаят неща, които аз и днес не съм научил, но пък са невежи в други области. Просто времената са различни.
Днес ще честитя завършването на племенницата и ще и пожелая да не забравя, че всичко, в този свят е само възможности. От нея зависи дали ще ги използва или не. От нея зависи, какъв път ще избере, а е достатъчно умна и голяма да го направи.
Ние възрастните, сме изживели своите възможности. Пое ли сме своя път, добър или лош. Посоката, пътят и възможностите на сегашните млади е в техните глави и ръце.
Честит празник!

3 коментара:

  1. Честит празник!
    Не съм много съгласен за възможностите на „възрастните“ :)
    Да, пред нас те са по-малко, но пък ние до голяма степен сме изживели илюзиите си, въпреки че... :)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Може и така да е, но дано и те не изживеят само илюзиите си:)

      Изтриване