Първите седем години

Миналата неделя Светла писа за влиянието на първите седем години. Аз нямам нейните знания и опит като родител, но фразата:
„Липсват му първите седем години.”, винаги ми е изглеждала неточна и пресилена.
Без да оспорвам критичните точки дадени в поста и важността им, смятам, че изграждането на човек като личност става в доста по-дълъг период. Освен това факторите са много, а има и такива, които са по-силни от външната среда. Според мен израза може да е бил правдив, преди сто-двеста години, когато децата на възраст 10-11 години, вече са били в света на възрастните, но и тогава не бил верен.
Ще дам няколко примера:
Двама братя в едно семейство, с еднакво отношение към тях и близки по възраст, израстват често като различни характери.
Дете на върли пушачи, може да не запали никога цигара.
Деца в добри семейства, които са наясно с възпитателните методи, израстват, като „изпуснати деца”.
Или пък двама близнаци, израснали в различни семейства и среди, имат еднакви интереси, поведение и характер, като възрастни.
Мисля, че вече сте се досетили, какво не се отчита. Това е наследствеността.
Разбира се родителското присъствие е изключително важно, но то е основно в това да се създадат условия за развитие на вродените качества. Свикнали сме да приемаме, че децата са копия на родителите си, но забравяме, че генетиката отдавна познава прескачането през едно, две или три поколения на определени външни белези. Според мен и при психиката е така.
Например четирите основни типа темперамент- сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик. Знаем, че има и множество междинни типа, но знаем и друго. Почти невъзможно е преминаването от един тип темперамент в друг. Доколкото зная подобни неща, могат да се случат, само при извънредни ситуации в човешкия живот, или ако ги наречем с истинското им име, след травми.
Типа темперамент е вроден и не може да се промени, а той определя много неща от поведението.
Друго, което винаги ме е карало да не приемам фразата, е че човешкото поведение и психика се развиват и променят, още дълго време след първите седем години. Една от най-важните възрасти за това е пубертета, а знаем, че там ролята на родителите е много ограничена и е ефективна само в опити за насочване, но не и за директна промяна и налагане. Ако децата в този период , усетят натиск, то противодействат с всички сили и резултатите обикновено са в обратна посока.
Следващия етап, е етапа на възрастния човек. Виждал съм, как се променят възрастни хора, като по мои наблюдения това продължава, поне до 30 години.
За да не излезе, че отричам напълно ролята на първите години, ще допълня, че тя наистина е важна. Само, че не достатъчна. Детските спомени от този период, остават за цял живот, често несъзнателно, а адекватното родителското присъствие и отношение, не може да се замени с нищо. То е задължително, за да се развие заложеното, въпреки, че трудно може да го промени напълно.
Може да се сравни със строежа на сграда. Строителите, могат да правят промени, но архитектът е този, който е задал как ще изглежда сградата и дали няма да се срути.

.

7 коментара:

  1. Просто,Владо говорите, а защо не и говорим за различни работи, от там идва цялата работа .
    Влагаме в израза различно разбиране и тълкуване :)
    Накратко:
    Изграждането продължава много дълго - но ТОВА са основите:)
    Нали си спомняш за колоса на глинени крака?Една сграда, колкото и здрава и красива да е, ...нали?!
    --
    Когато растеш- трупаш опит - база за сравнение,имаш и собствена базова матрица, която е по рождение, но в първите 7 протичат други процеси, чието формиране почива не само и не най-вече на логиката и познанието и Светла се е спряла на това.
    Но без да обиждам психолозите и останалите лози, на този етап научен, психология, етика(което е другото име на морал) е повече лаладжийство, отколкото наука :(

    ОтговорИзтриване
  2. Всичко е важно. И първите седем години, и последните 7 секунди, и средата и наследствеността...
    Все си мисля, че не можеш да очакваш някой, който от бебе слуша у дома си само "Радка-пиратка" да харесва Моцарт. Но пък съм виждала деца, чиито родители нямат и не са прочели нито една книга, освен задължителните по учебната програма и то в резюме от христоматията,да не излиза от библиотеката...
    А има и такива, дето "вари го - печи го" - все тая...

    Космосът е и около нас, и вътре в нас.

    ОтговорИзтриване
  3. Едно нещо, дето не можеш да го пипнеш, трудно можеш да докажеш. От цялата лаладжийска работа остава изводът, че всичко е строго индивидуално. Единствено експериментално доказаните резултати правят науката. По тази логика психоанализата може да се приеме като чисто шарлатанство. Но колко неща съществуват около нас, без да могат да бъдат доказани?! Например, самото създаване на човека - не може да се планира зачеването, нито да се заложат гените, които искаме. Т.е. не можем да докажем, че сме творци на собственото си възпроизводство. Но можем да му влияем. И т.н., и т.н.
    А темперамента, той не е в чист вид, сега и за винаги. Процесите на възбуда и задържане са водещи и определят доминантния вид. Но тенденцията за временна противоположност е закономерна. Какво имам предвид: един сангвиник може да бъде в определени моменти флегматик, но никога холерик или меланхолик; холерика може да се прояви като меланхолик, но никога като сангвиник или флегматик.
    (айде, стига толкова "съботна проповед") Влади, радвам се, че тези теми са провокация за постове (в спора се ражда истината). Хубава и слънчева събота.

    ОтговорИзтриване
  4. Струва ми се, че нещата малко са се изместили от очевидното - в първите 7 години наличието на КОНТРОЛ възпитава в самоконтрол - качество, което по-нататък ще играе много важна роля, независимо от типа темперамент. Ненапразно точно липсата на самоконтрол и задръжки са причината за "изтърваност", за неустойчивостта на ценностите.

    Човек е личност, не просто някаква биологична единица - и в първите седем години тази личност се учи на себепознание с чужда помощ - разбира се, тя е далеч от момента на самостойно вземане на решения, но това не я обезличностява.
    В израза "липсват му първите 7 години" е заложен упрекът към тази небрежност по отношение не толкова на неусвоените ценности и прилагането им, колкото в безконтролността.
    Разбира се, човек се и самовъзпитава - но ако в този най-ранен отрязък не са положени основите на себепознанието, самоконтрола и твърдата плоскост да задържа ценното, резултатите и оценките определят израза като уместен спрямо този човек.

    ОтговорИзтриване
  5. Аз смятам, че всеки индивид е оформен чрез генетичния код, който носи още преди раждането му. Първите седем години са основни за навиците и уменията, които всеки придобива и в последствие развива през годините. Друга важна характеристика е средата. Вече не си спомням къде, но бяха открили в джунглата един „Маугли“ или „Терзан“. Навиците, уменията и комуникацията, които това дете владее са отражение на околната среда . Мисля, че доста е писано по въпроса, но първите седем години са време за изучаване на системата от обществено възприети правила. Който усвоил-усвоил. Всеки се развива по собствен път. В крайна сметка, независимо от ценностната система всички живи същества се стремят към едно и също нещо- повече енергия, а пътища за добиването и – дал господ .

    ОтговорИзтриване
  6. Вчера се замислих, че темата е интересна днес, просто защото още не знаем много неща. Не е вярно,че психолозите не знаят нищо. Просто е малко. Генетиката едва сега започва да опипва плахо тази област, а връзката и със психологията, почти не е изучавана. Родителите са важни, като носители на генетичния код и гаранти за разкриване на потенциала. Само, че както вървят нещата, някой ден ще казват: Липсва му процедура №13 от епруветката.
    Няма да го доживеем, но ще стане:)))

    ОтговорИзтриване
  7. Една от функциите на възпитанието първите седем години е да се научи детето кое е правилно и кое неправилно. Да се изгради у него обща ценностна система и да се настрои че човек е част от обществото. Обществото, от друга страна потиска първичните импулси за живот на индивида през целия му живот и често той не може да развие своя най-голям потенциал. За това някои от най-големите гении в изкуството и науката са водели доста самотен живот и често обществото не ги е възприемало правилно.
    В съвремието имаме нови методи на комуникация и социално общуване. Те дават свобода на изразяване и съответно развитие на способностите.
    В такива условия човечеството е на път да открие своята нова същност и да стане по-продуктивно в един по-различен смисъл на думата.
    За това трябва да помислим в каква посока да възпитаваме своите следващи деца, така че да бъдат свободни от оковите на обществените порядки и да развият максимално интелектуалния си потенциал.
    Днес разговарях с дъщеря ми на тема момчета (на 14 е) и се почувствах щастлив, че съм възпитал у нея онези основи на поведение, които да не я карат да се срамува от постъпките си по-късно. Но пък се замислих, колко други неща съм пропуснал и ограничил у нея.

    ОтговорИзтриване