Герой

Един ден на границите на едно Царство накрай света се появил непознат враг. Никой не знаел от къде пристигнали войските му, но скоро всички разбрали, че царството е в опасност.

Нашествениците нахлули в царството с ярост и жестокост, унищожавайки всичко по пътя си. Войската на царството била разбита, а хората бягали ужасени, кой на където види. Врагът настъпвал без милост, докато накрая стигнал пред вратите на последната крепост.

Дошъл денят за последната битка. Хората в крепостта уплашено и отчаяно гледали нашествениците, не виждайки никакъв изход.

Мъжете взели оръжията и се изправили срещу врага. Вече нямало на къде да отстъпват. Зад тях били семействата им и всичко, което им било останало.

Битката започнала яростно и продължила дълго. Ту едната войска взимала надмощие, ту другата и така цял ден. На следващия битката започнала отново. Защитниците се топели и редиците им оредявали, но тогава се случило чудо.

Един млад мъж, се втурнал яростно в сърцето на вражеската войска. Понесъл десетки рани, но те не могли да го спрат. Когато всички мислели, че това е краят му, той успял да стигне до вражеският предводител и забил меча си в сърцето му.

Нападателите се объркали, а защитниците придобили нови сили. Втурнали се напред и скоро обърнали враговете в бягство. Царството било спасено.

Дълго лекували раните на младият мъж, но той оцелял. Всички в царството минали край леглото му, за да му благодарят. Всички го хвалели и го наричали герой. Когато оздравял, където и да отидел, срещал думи и дела на признателност.

Младият мъж не бил роден герой. Преди случката бил най-обикновен човек, когото познавали само приятелите и роднините му. Бил тих, свит и дори малко страхлив. Нямал представа, защо постъпил така.

Когато оздравял обаче се променил. Вече се чувствал уверен и смел. Търсел предизвикателствата и не се боял от тях. Каквато и беда да се случела в царството, младият мъж бил там и се борел с нея.

Успявал и хората отново го наричали герой и били благодарни, че царството го има. Царят го наградил с богато за спасението на царството, а след всяко ново геройство следвала нова награда и медал.

Минали години и хората свикнали с героя си. Започнали да разчитат на него и за неща, които не били много героични, но той не отказвал никога. Втурвал се в битките и вършел геройство, след геройство.

Един ден обаче войската на нашествениците се завърнала на границата на царството. Имала нов предводител и била по-голяма от преди. Само че, нашествениците още помнели загубата и не посмели да навлязат в царството. Вместо това изпратили пратеници. Предложили да сключат мир, като царството им плаща малък данък, а те обещавали да защитават границите му от други нашественици.

Царят бързо се съгласил. Знаел, че силите на царството са малки, а чудеса не се случват всеки ден. Изпратил на свой ред пратеници, за да уговорят всички подробности на договора.

Пратениците тръгнали, а към тях се присъединил и младежът герой. Поискал да участва и в това, а Царят не можел да му откаже.

Пристигнали пратениците в лагера на враговете. Влезли при предводителя им, за да поднесат дарове, но тогава младият мъж извадил меча си и пробол вражеският Цар.

Настанал смут в лагера на нашествениците, но скоро се съвзели. Хванали всички пратеници, затворили ги, избрали нов предводител и решили да нахлуят в царството, за да отмъстят.

Само за седмица разбили войската на царството и завладели цялата му земя. Хванали и Царя и го затворили при пратениците, докато решат съдбата им.

Когато затворили Царя, младежът се втурнал към него. Само че, Царят го отблъснал и му обърнал гръб.

-Не разбирам? - казал младежа.- Когато убих предишният предводител, лично ме нарекохте герой. Сега, когато повторих делото си, ми обръщате гръб. Не съм ли вече герой?

-Не си герой!- тъжно отвърнал Царят.- Беше герой първия път, защото тогава не мислеше за себе си. Направи го, защото някой трябваше да направи нещо, за да спаси всички. Тогава хората те нарекоха герой. Сега ти действа, не заради другите, а заради себе си. Постъпи така, защото искаш отново и отново да те наричат герой. Само че, не постъпката прави героя, а времето, мястото и хората.