От няколко години е напълно изоставена. Една сграда изживяла времето си, чакаща да бъде разрушена.
Входът е от север, но не исках да снимам от там. Градината с големите дървета и вечно сенчестите алеите, винаги ми е действала подтискащо.
От север в отделна сграда беше Бърза помощ, но още в началото на промените, тя беше превърната в часна фурна за хляб..
Не обичам болниците и ги заобикалям, но в старата съм лежал два пъти. През 1998 година лежах около месец в инфекциозното с хепатит А. Бях повече уплашен, отколкото сериозно болен. Тридесет системи глюкоза за месец плюс Карзил, витамин С и В-комплекс. Ако се изключи страха, че може и друг от семейството или познатите ми да е заразен, беше най-спокойният период в живота ми от много години.
Първият път беше по-сериозно. Случка, която няма как да забравя и искам или не, е част от това, което съм. Това и така си спомням:
Днес често не обръщам внимание на сградите на болницата, намиращи се една до друга. Докато старата не попадна в обектива ми и ме върна в спомените.
Спокойно може да се снима хорор с подходящ сюжет в нея :)) Очароват ме изоставените сгради,разпалват болното ми въображение..:)))
ОтговорИзтриванеЕх! Аз може би остарявам. Навремето изследвахме всяка такава сграда, независимо дали имаше достъп. Днес само ми е тъжно и гледката малко ме дразни.
Изтриване