-Обичам те, Принцесо!- казал тихо Принцът, а му се искало да извика думите така, че до го чуе целия свят.
-Обичам те, Принце!- промълвила Принцесата, опитвайки се да заглуши ударите на сърцето си, което искало да се пръсне.
После имало сватба и всички заживели щастливо, но....
Всъщност нямало сватба. Нямало и щастливи Принц и Принцеса, но нека приказката започне отначало.
Имало едно време, в едно далечно царство Цар и Царица. Били добри хора и всички в царството ги обичали. Двамата също обичали всички и щели да живеят щастливо, но едно нещо им липсвало. Липсвало им дете, на което да предадат любовта си към живота и хората.
Опитвали всичко, но без резултат. Жадуваното дете, не идвало и не идвало.
Един ден, докато Царят бил на лов, нещо го накарало да се отклони от свитата. Навлязъл дълбоко в гората, на място където човешки крак никога не бил стъпвал. Струвало му се, че нещо го води и нямал сила да устои.
Накрая стигнал на малка полянка. Насред полянката имало голяма скала, а от нея било израснало дърво. Под сянката на дървото, Царят намерил една кошница, в която лежало малко дете.
Царят се огледал, но не открил дори следа от присъствие на други хора. Викал докато глас не му останал, но никой не се обадил. Тогава взел детето и се прибрал с него в двореца си.
-Сигурна е дар от някоя добра фея. Ще остане тук и ще бъде детето, което винаги сме искали да имаме.- разплакала се от радост Царицата и прегърнала детето, а Царят се съгласил с нея.
На другият ден Царят съобщил на всички в царството, че са се сдобили с дъщеря и организирал голямо празненство.
Само че, точно в разгара на празненството, в двореца пристигнал един магьосник. Бил могъщ и зъл магьосник и никой не посмял да го спре.
-Това дете е мое!- обявил Магьосника.- Аз го създадох, а вие сте го откраднали. Искам си го обратно.
Разплакали се Царят и Царицата. Разплакали се и хората дошли да споделят радостта им. Втурнали се към магьосника и започнали да го молят, да не взима детето.
Никой не разбрал, какво се случило. Дали сълзите трогнали жестокото сърце или друга била причината, но Магьосникът се съгласил да остави детето при Царя и Царицата.
-Щом желаете детето, вземете го. Само знайте, че то няма да е вечно ваше. Когато малката Принцеса порасне и се влюби, ще бъде отново моя. Принцесата ще се превърне в скала, а принцът когото обича ще стане дърво, което расте върху нея. Така ще изпитат своята любов, защото накрая може да оцелее само един от тях. Или скалата, или дървото.
Царят и Царицата толкова се зарадвали, че принцесата остава при тях, че не обърнали внимание на думите на магьосника. Забравили думите още същия миг, както и самия него.
Минали години и Принцесата растяла щастлива и безгрижна. Разпръсквала усмивките и щастието си върху околните и всичко в царството изглеждало по-хубаво и по-добро.
Само че, приближавало времето, когато Принцесата щяла вече да се огледа за своя принц. Царят и Царицата си спомнили думите на Магьосника и се опитвали да отдалечат този ден и час.
Един ден разказали и на Принцесата, какво щяло да се случи в бъдещето ѝ, но тя не се уплашила. Усмихнала се и казала:
-Не познавам любовта, но казват, че всеки човек я среща рано или късно. Няма начин, да се предпази човек и затова ще посрещна спокойно съдбата си, каквото и да е. Само че, дотогава има време. Аз съм щастлива тук с вас и нека не помрачаваме дните, които ни остават. Само за едно ще ви помоля. Не крийте от принцовете, които ще дойдат истината. Нека знаят, какво ги очаква ако се влюбят в мен.
Скоро в царството започнали да идват принцове, привлечени от разказите за красотата и доброто сърце на Принцесата.
Царят и Царицата разказвали на всеки за проклятието на Магьосника и най-често принцовете си тръгвали веднага. Някои оставали колебаещи се, привлечени от Принцесата, но никой не издържал дълго.
Само че, един ден каквото трябвало се случило. Един Принц, не могъл да откъсне очи от Принцесата, а нейните не се отделяли от него. Знаели какво ги очаква, но пристъпили един към друг, вплели ръце и си казали това, което чувствали.
-Обичам те, Принцесо!- казал тихо Принцът, а му се искало да извика думите така, че до го чуе целия свят.
-Обичам те, Принце!- промълвила Принцесата, опитвайки се да заглуши ударите на сърцето си, което искало да се пръсне.
Тъмен облак скрил слънцето и от него се изсипал тежък студен дъжд. Една светкавица прорязала тъмното небе, последвана от силен и зловещ гръм.
Когато слънцето се показало отново, Принцесата и Принцът ги нямало. На мястото им имало скала с прорасло в нея дърво. Наблизо стоял Магьосникът и злорадо се усмихвал.
-Любов ли? Глупости! Само заблуда и думи, думи , думи. Нищо незначещи думи, но нека ви видя сега. Заедно сте, но само един от вас ще оцелее. Ако скалата не смачка корените на дървото, ще бъде разрушена. Ако дървото, не разкъса скалата и не достигне с корените си земята, ще загине.
-Не се безпокой, скъпи!- прошепнала скалата.- Аз ще се разруша сама, защото обичам теб, повече от всичко на света.
-Не, скъпа!- отвърнало дървото.- Сам ще откъсна корените си и ще запазя теб. Ти си единственото ценно нещо на този свят.
Тогава отново проблеснала светкавица и магията била развалена.
После имало сватба, както във всяка хубава приказка.
А какво станало с Магьосника?
Никой не знае, но от този ден на мястото се появила странна скала. Някой казват, че това е главата на самия магьосник, върху когото магията се прехвърлила. Други, пък казват, че това е просто скала.
Всъщност има ли значение?
Няма коментари:
Публикуване на коментар